Вашер се появи на перилото над пейките. Тя предпазливо стана от седалката — някой я зае моментално — и тръгна към него. Долу на арената жреците бяха започнали споровете си. Нанрова, след като бяха върнали дъщеря му, бе започнал да огласява отказа си от предишната си позиция. Сега водеше дискусията против войната.
Имаше малка подкрепа.
Вивена застана до Вашер и той доста грубо й отвори място с лакът. Не носеше Нощна кръв — по нейно настояване беше оставил меча си при нейното оръжие за дуелиране. Не знаеше как бе успял да се промъкне с меча последния път, когато бе дошъл в двора, но не биваше да привличат внимание.
— Е? — попита тя тихо.
Той поклати глава.
— И да е тук, не го открих.
— Нищо чудно при тази голяма тълпа — каза тя. Човешки тела ги притискаха отвсякъде — само на перилото бяха стотици. — Откъде дойдоха всички тези хора? Днес е много по-претъпкано, отколкото на други заседания.
Той повдигна рамене.
— Хората с право на еднократно посещение могат да запазят жетона си за вход, докато поискат да го използват. Мнозина ги използват на Общото събрание вместо на по-малките заседания. Това е единствената им възможност да видят всички богове наведнъж.
Вивена огледа тълпата. Подозираше, че навалицата е свързана и със слуховете, които беше чула. Хората мислеха, че на тази сесия Пантеонът на Завърналите се най-сетне ще обяви война на Идрис.
— Нанрова се аргументира добре — каза тя, макар да й беше трудно да го чува заради тълпите — Завърналите се явно имаха вестоносци, които им носеха записи на речите. Зачуди се защо някой просто не заповяда на всички да пазят тишина. Но пък в Халандрен явно обичаха хаоса. Или най-малкото им харесваше възможността да седят и да си бъбрят, докато пред тях се разиграват важни неща.
— Нанрова го пренебрегват — отвърна Вашер. — Вече два пъти променя възгледите си по един и същ проблем. Липсва му убедителност.
— Значи би трябвало да обясни защо си сменя възгледите.
— Би могъл, но не знам. Ако хората разберат, че детето му е било похитено, това може да уплаши някои и да решат, че зад това стоят идриански подстрекатели, каквото и да твърди той. Да не забравяме и упоритата халандренска гордост. Жреците са особено лоши. Споменаването, че дъщеря му е била отвлечена и че е бил притискан да промени политиката си…
— Мислех, че харесваш жреците — каза тя.
— Някои — отвърна той. — Други — не. — Докато го казваше, погледна към платформата на Бога крал. Сузеброн все още не беше пристигнал и бяха започнали без него.
Сири също я нямаше. Това притесни Вивена, понеже бе очаквала да я зърне, макар и отдалече.
„Ще ти помогна, Сири. Този път истински. Първата стъпка трябва да е спирането на тази война.“
Вашер отново се загледа към арената. Изглеждаше угрижен.
— Какво има? — попита тя.
Той сви рамене.
— Кажи ми.
— Просто не обичам да оставям Нощна кръв сам задълго.
— Какво ще направи? — попита тя. — Нали го затворихме в килера.
Той отново сви рамене.
— Честно, Вашер. Мислех, че ще се съгласиш, че носенето на дълъг пет стъпки меч публично би било доста очебийно. На всичко отгоре въпросният меч изпуска дим и може да говори в умовете на хората.
— Нямам нищо против да се набивам на очи.
— Аз имам — отвърна тя.
Вашер направи гримаса и тя очакваше, че ще продължи да спори, но накрая той само кимна.
— Права си, разбира се. Просто никога не ме е бивало в прикриването. Дент често ми се смееше и заради това.
Вивена се намръщи.
— Били сте приятели?
Вашер извърна поглед и замълча.
„Привидения на Калад! — помисли тя отчаяно. — Някой ден някой в този прокълнат от Цветовете град ще ми каже цялата истина. Сигурно ще умра от изненада.“
— Ще се опитам да разбера защо Богът крал се бави — каза Вашер. — Изчакай ме тук.
Тя му кимна и той я остави. Вивена се огледа. Доскоро щеше да се чувства задушена от тълпата, но вече бе свикнала с оживените пазарски улици, тъй че човешкото обкръжение не я притесняваше. Освен това го имаше и Дъха й. Част от него беше вложила в ризата си, но беше задържала малко — трябваше да е поне от Първото извисяване, за да мине през портите, без да я разпитват.
Дъхът й даваше възможност да усеща живота както обикновен човек усеща въздуха: винаги в теб и до теб, носещ прохлада. Чувстваше се леко опиянена от толкова многото хора. Толкова много живот, толкова много надежди и желания. Толкова много Дъх. Попиваше го, затворила очи и заслушана в гласовете на жреците, извисени над шума на тълпата.