„Потомка е на един — помисли Вашер. — Може да го разбереш по косата й. В нея има частица Завърнал се.“
Нощна кръв не реагира на това, но Вашер го усети, че мисли.
Спря на една пресечка. Беше съвсем сигурен, че знае къде са покоите на Бога крал. Само че вътрешността бе променена. Някога крепостта беше груба, построена с причудливи извивки, за да обърква нахлул противник. Бяха си останали — цялата каменна зидария си беше същата, — но просторните трапезарии или гарнизонни спални бяха разделени на много по-малки стаи, цветно украсени според модата на висшата класа на Халандрен.
Къде щеше да е съпругата на Бога крал? Ако беше бременна, щеше да е под грижите на слуги. Някой от по-големите комплекси на по-горен етаж, предположи той. Тръгна към едно стълбище. За щастие беше късно и едва ли много хора щяха да са будни.
„Сестрата — каза Нощна кръв. — За нея си тръгнал. Ще спасяваш сестрата на Вивена!“
Вашер кимна мълчаливо в тъмното и продължи пипнешком към стълбището: разчиташе на БиоХромата да му покаже, ако някой се приближи. Макар да беше вложил повечето си Дъх в дрехите, си беше оставил достатъчно, за да пробуди въжето и да го държи нащрек.
„Ти също харесваш Вивена!“, каза Нощна кръв.
„Глупости“, помисли Вашер.
„Тогава защо?“
„Сестра й — помисли той. — Тя е ключ към всичко това, по някакъв начин. Днес го осъзнах. Веднага щом кралицата пристигна, започна същинският ход за предизвикване на войната.“
Нощна кръв замълча. Подобен логически скок бе твърде сложен за него. „Разбирам“, промълви той, а Вашер се усмихна на объркването, което долови в гласа му.
„Ако не друго — помисли Вашер, — тя е много удобен заложник за Халандрен. Жреците на Бога крал — или който там стои зад всичко това — могат да заплашат живота й, ако войната тръгне зле за тях. Чудесен инструмент става от нея.“
„И ти смяташ да им го отнемеш“, каза Нощна кръв.
Вашер стигна до площадката и тръгна по един от коридорите. Скоро усети някого — приближаваща се слугиня.
Пробуди въжето, скри се в една ниша и зачака. Щом слугинята мина, въжето излетя от сенките, уви се около кръста й и я издърпа в тъмното. Вашер накара един от пискюлите-длани да се увие около устата й, преди да е успяла да изпищи.
Тя се задърпа, но въжето я стегна здраво. За миг той изпита угризение, щом надвисна над нея и зяпналите й в ужас очи се напълниха със сълзи. Посегна за Нощна кръв и съвсем леко го издърпа от ножницата. На момичето веднага му призля. Добър знак.
— Къде е кралицата? — каза Вашер и вдигна Нощна кръв така, че дръжката му се опря в лицето й. — Ще ми кажеш.
Тя се гърчеше отчаяно. Той отпусна пискюлите, но задържа меча опрян до лицето й.
— Кажи ми.
— В южния ъгъл — промълви момичето разтреперано. — На този етаж.
Вашер кимна, след това я върза с въжето, запуши устата й и върна Дъха си. Натика Нощна кръв в ножницата и затича по коридора.
„Не искаш да убиеш бог, който се кани да поведе армиите си на война? — попита Нощна кръв. — Но си готов да удушиш една млада жена?“
Доста сложно изказване за меча. Но му липсваше обвинението, което щеше да вложи в думите човек. За Нощна кръв всъщност беше само въпрос.
„Аз също не разбирам моралността си — помисли Вашер. — Съветвам те да не се затрудняваш толкова.“
Лесно намери мястото. Пазеше се от няколко грубовати мъже, които изглеждаха съвсем не на място в изящните дворцови коридори.
Вашер спря. „Нещо странно става тук.“
„В смисъл?“ — попита Нощна кръв.
Вашер всъщност не искаше да говори с него, но точно това беше неприятното с предмет, който може да чете умове. Нощна кръв приемаше всички мисли на Вашер за насочени към него. В края на краищата според меча всичко трябваше да е насочено към него.
Пазачи на вратата. Войници, не слуги. Значи вече я бяха взели в плен. А и наистина ли беше бременна? Или жреците просто подсигуряваха властта си?
Невъзможно беше да убие толкова много мъже, без да се вдигне шум. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше да ги свали бързо.
Стисна зъби, после хвърли Нощна кръв сред мъжете. Щеше да ги остави да се избият един друг и да е готов да се справи с всеки останал незасегнат от влиянието на меча.
Нощна кръв издрънча на камъните. Очите на всички се извърнаха към него.
И в този момент нещо сграбчи Вашер за рамото и рязко го дръпна назад.
Той изруга, завъртя се и вдигна ръце да се сбори с онова, което го беше хванало. Пробудено въже. Мъжете зад него започнаха да се бият. Вашер изпъшка, издърпа ножа от ботуша си и сряза Пробуденото въже. Някой обаче го хвана изотзад и го блъсна в стената.
Вашер се изскубна от хватката, но го нападна друг. Пробуденото наметало на Вашер го пресрещна и се усука около него.