Легна отново и се загледа в балдахина, все още облечена в изящната си рокля. Умът й продължаваше да се връща към първата й седмица в двореца, когато я бяха заключили за „сватбеното празненство“. Тогава беше достатъчно трудно, но пък беше знаела кога ще свърши. Сега я нямаше дори увереността, че ще преживее следващите няколко дни.
„Не — каза си тя. — Ще ме държат достатъчно дълго, докато се роди «бебето» ми. Аз съм осигуровката им. Ако нещо се обърка, ще им трябвам да ме покажат.“
Не беше голяма утеха. Мисълта, че ще я държат шест месеца затворена в двореца — без да може да се види с никого, за да не се разбере, че всъщност не е бременна, — беше толкова плашеща, че й се искаше да запищи.
Но какво можеше да направи?
„Надеждата ми е в Сузеброн — помисли Сири. — Научих го да чете и му вдъхнах решимостта, която му беше нужна, за да се изтръгне от оковите на жреците си.
Това би трябвало да е достатъчно.“
— Ваша милост — промълви колебливо Ларимар, — сигурен ли сте, че искате да направите това?
Лайтсонг се наведе и надникна през храстите към палата на Мърсистар. Повечето прозорци бяха тъмни. Това беше добре. Само че все още имаше много пазачи, патрулиращи около палата. Мърсистар се страхуваше от ново нахлуване.
И с основание.
Луната тъкмо бе изгряла. Почти съвпадаше с положението, в което я беше видял в съня си предната нощ, същия сън, в който бе видял и тунелите. Наистина ли бяха символи тези неща? Знаци от бъдещето?
Все още се съпротивляваше. Истината беше, че не искаше да повярва, че е бог. Последствията щяха да са много сериозни. Но не можеше да пренебрегне образите дори да бяха продиктувани от подсъзнанието му. Трябваше да влезе в онези проходи под Двора на боговете. Трябваше най-после да разбере дали все пак в съновиденията му няма нещо пророческо.
Разчетът на времето като че ли беше важен. Изгряващата луна…
„Ето“, каза си той, след като отново погледна напред. Към тях се приближаваше патрул.
— Ваша милост? — попита Ларимар още по-изнервено.
— Трябваше да си взема меч — каза замислено Лайтсонг.
— Не знаете как да боравите с меч, ваша милост.
— Това не знаем — отвърна Лайтсонг.
— Ваша милост, това е глупост. Хайде да се върнем в палата ви. Ако наистина трябва да видим какво има в онези тунели, можем да наемем някого от града да се промъкне в тях.
— Ще отнеме много време — каза Лайтсонг. Патрулът подмина тяхната страна на палата и зави на ъгъла. — Готов ли си?
— Не.
— Тогава изчакай тук — каза Лайтсонг, надигна се и затича към палата.
— Привидения на Калад! — изсъска Ларимар и го последва.
„Я, не бях го чувал да кълне досега“, помисли развеселено Лайтсонг. Не погледна назад, а продължи да тича към прозореца. В палатите на Завърналите се прозорците бяха без стъкла поради топлия тропически климат.
Лайтсонг стигна до стената, покатери се през прозореца и подаде ръка на Ларимар да му помогне. Дебелият жрец беше запъхтян и потен.
— Наистина трябва да се упражняваш по-редовно, Съсел — укори го Лайтсонг, отиде до вратата и надникна в коридора.
Ларимар мълчеше и клатеше глава, сякаш не можеше да повярва какво става.
— Чудя се защо мъжът, който е нахлул в сградата, не е влязъл през прозореца — каза Лайтсонг. След това забеляза, че пазачите, които стояха на входа, имат добър изглед точно към тази стая. „Аха. Е, добре. Време е за резервния план.“ Излезе в коридора. Ларимар го последва и подскочи, щом видя пазачите. На лицата и на двамата се беше изписало удивление.
— Здрасти — поздрави ги Лайтсонг, след което се обърна и тръгна по коридора.
— Чакай! — извика единият. — Стой!
Лайтсонг се извърна към тях и се намръщи.
— Смееш да заповядваш на бог?
Двамата замръзнаха. Спогледаха се. После единият затича в обратната посока.
— Ще предупреди другите! — каза Ларимар запъхтян. — Ще ни хванат.
— Значи трябва да побързаме! — каза Лайтсонг и затича. Усмихна се, щом чу пухтенето на жреца, когато забърза с неохота зад него.
Стигнаха до капака на пода и Лайтсонг коленичи и заопипва за резето. Отвори победоносно капака и посочи надолу. Ларимар поклати примирено глава и заслиза по дървената стълба в тъмното. Лайтсонг взе една лампа от стената и го последва. Останалият страж, неспособен да се меси в божии дела, само гледаше стреснато след тях.
Шахтата се оказа много дълбока. Лайтсонг завари Ларимар седнал на някакви сандъци в малкото мазе, явно използвано за склад.