Бебид изсумтя.
— Идрианците не са толкова глупави, че да вдигнат тарифите твърде високо. Тук не става въпрос за пари. Става въпрос за страх. Някои в двора говорят какво би могло да се случи, ако идрианците затворят проходите, или какво може да се случи, ако идрианците пуснат врагове да се промъкнат през тях и да обсадят Т’Телир. Ако беше за пари, изобщо не бихме тръгнали на война. Халандрен процъфтява от износа си на боя и текстил. Мислиш ли, че търговията ще процъфти във война? Късмет ще имаме, ако не преживеем пълен икономически колапс.
— А ти мислиш ли, че ми пука за икономическото добруване на Халандрен? — попита Вашер.
— А, да — каза сухо Бебид. — Забравих с кого говоря. Какво искаш тогава? Кажи ми, за да можем да приключим с това.
— Кажи ми за бунтовниците. — Вашер лапна още една лъжица ориз.
— Идрианците ли? Току-що говорихме…
— Не за тях. За тези в града.
— Те са маловажни, след като Вахр вече е мъртъв — отвърна жрецът и махна небрежно с ръка. — Никой не знае кой го е убил, между другото. Вероятно самите бунтовници. Понеже не им е харесало да се остави да го хванат, нали така?
Вашер не каза нищо.
— Това ли е всичко, което искаш? — попита нетърпеливо Бебид.
— Трябва да се свържа с фракциите, които спомена — каза Вашер. — Тези, които натискат за война срещу Идрис.
— Няма да ти помогна да разгневиш…
— Не си въобразявай, че можеш да ми казваш какво да правя. Бебид. Просто ми дай информацията, която обеща, и можеш да се освободиш от всичко това.
— Вашер. — Бебид се напрегна още повече. — Не мога да помогна. Богинята ми не се интересува от този вид политика и се движа в неподходящи кръгове.
Вашер хапна още малко, докато преценяваше искреността му.
— Добре. Кой тогава?
Бебид се отпусна и попи челото си с кърпа.
— Не знам. Може би някой от жреците на Милостивата звезда? Би могъл също да опиташ със Сини пръсти, предполагам.
— Сини пръсти ли? Странно име за бог.
— Сини пръсти не е бог — засмя се Бебид. — Това е просто прякор. Той е Висшият стюард, главата на писарите. До голяма степен той ръководи нещата в двора. Ако някой знае нещо за тази фракция, ще е той. Разбира се, той е толкова праволинеен, че ще ти е доста трудно да го прекършиш.
— Ще се изненадаш — отвърна Вашер, докато изгребваше последния ориз. — Теб те спипах, нали?
— Всъщност да.
Вашер стана и каза:
— Плати на сервитьора, като си тръгнеш. — Дръпна наметалото си от закачалката и излезе навън. Усети… тъмнина вдясно от себе си. Тръгна по улицата, после сви на една пресечка и намери Нощна кръв — още в ножницата, — щръкнал от гърдите на крадеца, който го беше свил. Друг уличен джебчия лежеше мъртъв на уличното платно.
Вашер дръпна оръжието и изщрака ключалката, за да затвори ножницата — Нощна кръв се беше показал на по-малко от педя.
„Изтърва вътре нервите си за малко — заговори Нощна кръв укорително. — Мислех, че работеше по това.“
„Изпаднал съм в криза вероятно“, помисли Вашер.
Нощна кръв помълча малко.
„Не мисля, че изобщо си излизал.“
„Това не е приказка.“
„Тъй ли? — каза Нощна кръв. — Много си загрижен за приказките. Онзи жрец — наговори му всички онези думи, а после просто го остави да си ходи. Не точно така щях да се справя със ситуацията аз.“
„Да, знам. Твоят начин щеше да включи още няколко трупа.“
„Е, аз съм меч — отвърна Нощна кръв намусено. — Май ще е най-добре всеки да се придържа към това, в което е добър…“
Лайтсонг седеше на двора си и гледаше как каляската на новата кралица спря пред двореца.
— Е, този ден беше приятен — подхвърли на върховния си жрец. Няколко чаши вино — с време за размисъл за деца, лишени от Дъха им — и вече започваше да се чувства повече като себе си.
— Толкова ли сте щастлив, че имате кралица? — попита Ларимар.
— Толкова съм щастлив, че избегнах петициите за днес благодарение на пристигането й. Какво знаем за нея?
— Не много, ваша милост — отвърна Ларимар; стоеше до стола на Лайтсонг и гледаше към двореца на Бога крал. — Идрианците ни изненадаха, като не изпратиха най-голямата дъщеря, както се очакваше. Вместо нея пратиха най-малката.
— Интересно. — Лайтсонг взе нова чаша вино от един от слугите си.
— Тя е само на седемнайсет — каза Ларимар. — Не мога да си представя да съм женен за Бога крал на нейната възраст.
— Аз не мога да си представя да си женен за Бога крал на която и да е възраст, Съсел — отвърна Лайтсонг. После сви престорено устни. — Всъщност да, мога да си го представя… роклята ти стои ужасно неелегантно. Запиши си въображението ми да бъде наказано с бой с камшици за нахалството, че ми показва точно тази гледка.