Тя помълча, после каза:
— Направи го.
Той я погледна.
— Моля те, Вашер.
Той отново затвори очи. Спомняше си унищожението, което бе причинил. Войните, които бе започнал. Всичко това — заради нещата, които се бе научил да сътворява.
— Би ли дала такава сила на врага си?
— Те не са ми врагове — отвърна тя. — Дори и да ги мразя.
Той я изгледа за миг и най-сетне се изправи.
— Добре. Да идем да намерим Бога крал. Ако все още е жив, ще видим.
— Милорд и милейди — каза жрецът, навел глава пред тях в почтителен поклон. — Чухме слухове за заговор за щурм на двореца. Затова ви заключихме. Искахме да ви защитим!
Сири извърна очи към Сузеброн. Богът крал потърка брадичка замислено. Бяха разпознали в този жрец един от истинските жреци, а не самозванец. Можеха да са сигурни само за неколцина от тях — другите вече бяха под стража.
Вятърът задуха в косата на Сири — червена, за да покаже гнева й, — щом застанаха на върха на зданието.
— Вижте там, милорд! — каза жрецът и посочи.
Сузеброн се обърна и отиде до ръба на покрива на двореца. Платовете вече не се развяваха около него, а чакаха волята му на купчина на покрива. Сири застана до него и успя да различи в далечината смътно петно, което приличаше на дим.
— Армията на Безжизнените — каза стражът до тях. — Съгледвачите потвърдиха, че настъпват към Идрис. Почти всички в града ги видяха да излизат през градските порти.
— А онзи дим? — попита Сири.
— Прахта от преминаването им, милейди — отвърна стражът.
— Това са много войници.
— Мога да ги спра. — Гласът на Сузеброн беше по-силен, отколкото бе очаквала. По-дълбок.
— Милорд? — попита стражът.
— С толкова много Дъх. Бих могъл да ги догоня и да ги нападна. Да ги завържа с платовете.
— Милорд — възрази стражът колебливо. — Те са четирийсет хиляди. Ще насекат плата и ще ви надвият.
Сузеброн изглеждаше решен.
— Трябва да се опитам.
— Не. — Сири сложи ръка на гърдите му.
— Твоят народ…
— Ще пратим вестоносци — каза тя. — Ще обясним съжалението си. Сънародниците ми могат да се оттеглят. Можем да пратим войска да им помогне.
— Нямаме много — каза той. — И няма да стигнат толкова бързо. Хората ви могат ли наистина да се оттеглят?
„Не — помисли тя със свито сърце. — Но ти не знаеш това. И си достатъчно невинен, за да повярваш, че могат да се спасят.“
Народът й можеше да оцелее, но много щяха да загинат. Но ако Сузеброн загинеше в бой с Безжизнените, нямаше да е от голяма полза. Имаше удивителна мощ, но боят с толкова много Безжизнени надвишаваше всичко, на което бе способен.
Той видя изражението й и го разгада изненадващо добре.
— Не вярваш, че могат да се спасят. Просто се опитваш да ме защитиш.
„Удивително колко добре ме разбира вече.“
— Милорд — каза някой зад тях.
Сузеброн се обърна. Бяха дошли тук, за да видят Безжизнените, но също така и защото им бе омръзнало да ги държат затворени. Искаха да са на открито.
От стълбището се появи страж и пристъпи към тях.
— Милорд — каза той с поклон. — Едни хора искат да ви видят.
— Не искам да се виждам с никого — отвърна Сузеброн. — Кои са?
„Удивително колко добре може да говори — помисли Сири. — След като изобщо нямаше език. Какво чудо направи Дъхът на Лайтсонг!“
— Милорд — каза стражът. — Жената… има кралските къдрици!
— Какво? — възкликна изненадано Сири.
В същия момент Вивена пристъпи на покрива на двореца. Или по-скоро Сири си помисли, че е Вивена. Беше с панталони и риза, с меч на кръста и като че ли имаше кървава рана на едното рамо. Видя Сири, усмихна се и косата й пожълтя от радост.
„Косата на Вивена да се променя? — помисли Сири. — Не може да е тя.“
Но беше. Вивена се засмя и затича по покрива. Стражите понечиха да я спрат, но Сири им махна да я пуснат. Тя дотича и я прегърна.
— Вивена?
Сестра й се усмихна тъжно.
— Да, аз съм. — Хвърли поглед към Сузеброн. — Дойдох, за да се опитам да те спася.
— Много мило от твоя страна — отвърна Сири. — Но нямам нужда да ме спасяват.
— Коя е тази жена, Сири? — попита Сузеброн.
— Най-голямата ми сестра.
— Аа. — Сузеброн кимна сърдечно. — Сири ми е разказвала много за вас, принцеса Вивена. Съжалявам, че не се срещнахме при по-добри обстоятелства.
Вивена го погледна стъписано.
— Всъщност не е толкова лош, колкото казват — каза Сири с усмивка. — Поне обикновено.
— Това е сарказъм — поясни Сузеброн. — Тя много го обича.
Вивена му се усмихна учтиво и пак се обърна към Сири.
— Родината ни е нападната.
— Знам — отвърна Сири. — Действаме по това. Подготвям вестоносци, за да ги пратя до татко.