— Има по-добър начин — каза Вивена. — Но трябва да ми се довериш.
— Разбира се.
— Имам един приятел, който трябва да говори с Бога крал. Но така, че никой да не може да ги подслушва.
Сири се поколеба, но после си каза: „Глупаво. Та това е Вивена. Мога да й се доверя.“
Но пък беше мислила, че може да се довери и на Сини пръсти… Вивена я гледаше и чакаше.
— Ако това може да помогне да спасим Идрис, ще го направя — заяви Сузеброн. — Кой е човекът?
Вивена стоеше на покрива на двореца с Бога крал на Халандрен. Сири стоеше малко по-настрани и гледаше как Безжизнените вдигат прах в далечината. Всички чакаха стражите да претърсят Вашер за оръжия. Той стоеше с вдигнати ръце на другия край на покрива. Благоразумно беше оставил Нощна кръв долу и нямаше никакви други оръжия. Нямаше дори Дъх.
— Сестра ви е удивителна жена — каза Богът крал.
Вивена го погледна. Това беше мъжът, за когото трябваше да се е венчала. Ужасното същество, на което трябваше да се е отдала. Изобщо не беше очаквала всичко да свърши така, да не говорим да си бъбри учтиво с него.
И също така изобщо не бе очаквала, че ще го хареса.
Беше прибързана оценка. Беше престанала да се укорява, че ги прави, макар да се беше научила да ги оставя открити за преосмисляне. Видя доброта в нежността, с която заговори за Сири. Как човек като него се бе оказал Богът крал на ужасния Халандрен?
— Да — каза тя. — Наистина е удивителна.
— Аз я обичам — каза Сузеброн. — Бих искал да го знаете.
Вивена кимна замислено и погледна към Сири. „Толкова се е променила — помисли си. — Кога е станала толкова царствена, с тази властна осанка и със способността да държи косата си черна?“ Малката й сестра, вече не толкова малка, като че ли се чувстваше идеално в разкошната си рокля. Дори й отиваше. Странно.
На другия край на покрива стражите отведоха Вашер зад един параван да се преоблече. Явно искаха да са сигурни, че нито една от дрехите му не е Пробудена. След няколко мига той се появи само по препаска и нищо друго. Вивена помисли, че е срамно да го унижават така.
Вашер дойде при тях и Сузеброн отпрати стражите. Сири също дойде.
— Кой сте вие? — попита го Сузеброн.
— Виновникът да бъде отрязан езикът ви — отвърна Вашер.
Сузеброн повдигна вежда.
Вашер затвори очи. Не проговори, нито използва Дъха си, за да направи Заповед. Но изведнъж засия. Не както би светил фенер, не като слънце, а с аура, от която цветовете станаха по-ярки. Вивена се стъписа, като видя как започна да расте на ръст. Той отвори очи и разхлаби препаската на кръста си, за да отвори място за наедрялото си тяло. Мускулите му се издуха, проскубаната му брада се стопи и лицето му стана гладко.
А косата му стана златна. Все още имаше рани по тялото, но те вече изглеждаха незначителни. Изглеждаше… божествен. Богът крал го гледаше почти смаяно. Пред него вече стоеше приятел бог, мъж с неговата осанка.
— Все ми е едно дали ще повярвате, или не — каза Вашер. — Но държа да знаете, че оставих нещо тук, преди много време. Богатство от мощ, което обещах един ден да си върна. Дадох указания да го пазят и повелих да не се използва. Жреците явно са ме послушали.
Сузеброн внезапно се смъкна на колене.
— Милорд. Къде бяхте?
— Изплащах грешките си — отвърна Вашер. — Или поне се опитвах. Това е маловажно. Стани.
„Какво става тук?“, помисли Вивена. Сири изглеждаше също толкова объркана.
Сузеброн се изправи, макар и свел почтително глава.
— Имате няколко пакостливи Безжизнени — каза Вашер. — Изгубили сте контрол над тях.
— Съжалявам, милорд — отвърна Богът крал.
Вашер го изгледа. След това се обърна към Вивена и тя кимна и каза:
— Вярвам му.
— Въпросът не е в доверието — каза Вашер и отново се обърна към Сузеброн. — Все едно, ще ви дам нещо.
— Какво?
— Армията си — каза Вашер.
Сузеброн се намръщи.
— Но, милорд, нашите Безжизнени току-що тръгнаха да нападнат Идрис.
— Не — каза Вашер. — Не тази армия. Ще ви дам другата, която оставих преди триста години. Хората ги наричат Привиденията на Калад. Те са силата, с която принудих Халандрен да спре войната.
— Да спре Велебран ли, милорд? — попита Сузеброн. — Нали сте го направили с преговори!
— Не разбираш много от война, нали? — изсумтя Вашер.
Богът крал помълча, после поклати глава.
— Да, така е.
— Ами учи се. Защото ти поверявам командването на армията си. Използвай я за да защитаваш, не да нападаш. Използвай я само в извънреден случай.
Богът крал кимна мълчаливо.
Вашер го погледна и въздъхна.
— Грехът ми да е скрит.
— Какво? — попита Сузеброн.
— Това е Заповедна фраза. Тази, която можеш да използваш, за да дадеш нови команди на статуите Д’Денир, които оставих в града ви.