Тя се усмихна. „Истина е. Не искам да се връщам.“ Принцеса Вивена беше мъртва. Умряла беше на улиците на Т’Телир. Вивена Пробуждащата нямаше никакво желание да я върне.
— Е? — попита тя след малко. — Така и не мога да го разбера. Кой точно си ти? Калад, който е започнал войната, или Миротвореца, който я е приключил?
Той не й отговори веднага.
— Странно какво прави историята с човек — промълви накрая. — Хората сигурно не могат да разберат защо изведнъж се промених. Защо спрях боевете и защо върнах Привиденията, за да наложа контрол над кралството си. Тъй че решиха, че трябва да съм бил две личности. Човек наистина може да се обърка за самоличността си, когато станат такива неща.
— Хм. Но все пак си Завърнал се.
— Разбира се.
— Откъде взимаше Дъха? — попита тя. — Единия седмично, който ти е нужен, за да оцелееш?
— Носех ги с мен, над онова, което ме прави Завърнал се. В много отношения Завърналите се не са точно това, което хората си мислят. Не получават автоматично стотици хиляди Дъха.
— Но…
— Те са от Петото извисяване — прекъсна я Вашер. — Но го достигат не с броя Дихания, а с качеството. Завърналите се имат един-единствен могъщ Дъх. Той ги отвежда чак до Петото извисяване. Това е божествен Дъх, би могло да се каже. Но тялото им се храни с Дъх като…
— Като меча.
Вашер кимна.
— На Нощна кръв му е нужен само когато е изваден. Завърналите се се захранват от своя Дъх веднъж седмично. Тъй че ако не им дадеш един, по същество се самоизяждат — поглъщат онзи единствен Дъх. Това ги убива. Само че ако им даваш допълнителен Дъх, над единствения им, божествен, ще се хранят от тях всяка седмица.
— Тъй че боговете на Халандрен може да се захранват с повече от един — каза Вивена. — Биха могли да трупат Дихания, като буфер, който да ги пази живи, ако не може да им се осигури по един.
Вашер кимна и каза:
— Да. Само че няма да са зависими от религията, която да се грижи за тях.
— Така погледнато, звучи цинично.
Той сви рамене.
— Значи ще изгаряш по един Дъх седмично — каза тя. — Запасите ти ще намаляват?
Той кимна.
— Някога имах хиляди Дихания. Изядох ги всичките.
— Хиляди? Но трябват години и години, за да… — Замълча. Той беше живял над триста години. Ако поглъщаше петдесет Дъха годишно, това наистина бяха хиляди Дихания. — Доста скъп си за поддържане. Как се опазваш да не приличаш на Завърнал се? И защо не умря, когато отдаде Диханията си?
— Това са си мои тайни — отвърна той, без да я погледне. — Макар че трябваше да си се досетила, че Завърналите се могат да променят облика си.
Тя повдигна вежда.
— Имаш кръв на Завърнал се в себе си — каза той. — Кралската родословна линия. Откъде идва според теб тази способност да променяш цвета на косата си?
— Означава ли това, че мога да променям не само косата си?
— Може би. Нужно е време за учене. Но пообиколи някой ден из Двора на боговете на Халандрен. Ще откриеш, че боговете изглеждат точно така, както мислят, че би трябвало да изглеждат. Старите изглеждат стари, героичните стават силни, тези, които мислят, че една красива богиня трябва да е добре надарена, стават неестествено сластни. Всичко е до това как се възприемат.
„А ти така ли се възприемаш, Вашер? — помисли тя. — Като грозен, дрипав и рошав?“
Премълча го. Просто продължи да върви до него, а жизненият усет й помагаше да чувства джунглата наоколо. Бяха прибрали наметалото, ризата и панталоните на Вашер — онези, които му беше взел Дент. В тях имаше достатъчно Дъх, за да си го разделят двамата и всеки да стигне до Второто извисяване. Не беше толкова, с колкото бе свикнала, но беше доста по-добре от нищо.
— Та къде отиваме между другото?
— Да си чувала за Кут и Хут? — попита я той.
— Естествено. Главните ти съперници във Велебран.
— Някой се опитва да ги възстанови — каза той. — Тиранин някакъв. Явно е наел един мой стар приятел.
— Още един ли?
Той сви рамене.
— Бяхме петима. Аз, Дент, Шашара, Арстийл и Йестийл. Изглежда, Йестийл най-сетне пак си е подал носа.
— Той свързан ли е с Арстийл? — попита Вивена.
— Братя са.
— Страхотно.
— Именно. Точно той пръв се досети как да направи алкохолна сукървица. Чувам слухове, че се е сдобил с нова форма. По-силна.
— Още по-страхотно.
Продължиха да вървят мълчаливо.
„Отегчен съм — каза Нощна кръв. — Обърнете ми внимание. Защо никой не иска да си приказва с мен?“
— Защото си досаден — сряза го Вашер.
Мечът изсумтя.
— Кое е истинското ти име? — попита накрая Вивена.
— Истинското ми име ли?
— Да. Всеки те нарича как ли не. Миротвореца, Калад, Вашер, Талаксин. Това ли е истинското ти име — името на учения?