— Достатъчно кралство са, за да държат най-добрите минерални залежи в района, четири жизненоважни прохода на север и първоначалната кралска кръвна линия на първоначалната династия на Халандрен. Ние не им трябваме, приятелю.
— А приказките за идриански подстрекатели в града, които насъскват хората срещу Двора на боговете?
— Само слухове — отвърна Лайтсонг. — Макар че когато се окаже, че греша и непривилегированите маси щурмуват двореца ми и ме запалят на кладата, ще се постарая да ги уведомя, че през цялото време си бил прав. Ще си получиш последния смях. Или… е, последния писък, след като най-вероятно ще те вържат до мен.
Ларимар въздъхна, а Лайтсонг отвори очи и видя, че жрецът го гледа замислено. Но пък не го укори за лекомислието му. Просто отново сложи митрата на главата си. Той беше жрецът. Лайтсонг беше богът. Не можеше да има оспорване на мотиви, нито упреци. Заповядаше ли Лайтсонг, всички щяха да направят точно каквото е казал.
Понякога това го ужасяваше.
Но не и днес. Беше по-скоро ядосан. Пристигането на принцесата по някакъв начин го беше принудило да говори за политика… а денят си беше вървял толкова добре дотогава.
— Още вино — каза Лайтсонг и вдигна чашата си.
— Не можете да се напиете, ваша милост — отбеляза Ларимар. — Тялото ви е неподатливо на токсини.
— Знам — отвърна Лайтсонг, докато един низш слуга пълнеше чашата му. — Но повярвай ми — доста съм добър в преструвките.
6.
Сири слезе от каляската. Десетки слуги в синьо и сребърно мигновено се струпаха около нея. Тя се обърна притеснена и погледна към войниците си. Те пристъпиха напред, но жрецът Трилидийс вдигна ръка и заяви:
— Съсъдът ще отиде сама.
Жегна я страх. Сега беше моментът.
— Върнете се в Идрис — каза на хората си.
— Но, милейди… — почна старшият им.
— Спри — прекъсна го Сири. — Нищо повече не можете да направите за мен тук. Върнете се и кажете на баща ми, че съм пристигнала невредима.
Старшият погледна през рамо към мъжете си. Явно беше разколебан. Сири не можа да види дали се подчиниха, или не, защото слугите бързо я поведоха по дълъг черен коридор. Тя се помъчи да не издаде страха си. Беше дошла в двореца, за да се омъжи, и бе решена да направи благоприятно впечатление на Бога крал. Но всъщност просто беше ужасена. Защо не бе избягала? Защо не се беше измъкнала някак от това? Защо просто не можеха да я оставят на мира?
Вече нямаше измъкване. Докато слугините я водеха по коридора в черния дворец, последните останки от досегашния й живот се стопиха зад нея.
Вече беше сама.
Лампи с цветно стъкло се редяха от двете страни по стените. Преведоха я през няколко извивки и завои в тъмните проходи. Тя се мъчеше да запомни пътя, но скоро се обърка безнадеждно. Слугите я обкръжаваха като почетна гвардия. Макар всички да бяха жени, бяха на различна възраст. Всичките бяха със сини шапки и спуснати отзад коси и държаха очите си наведени. Искрящо сините облекла им стояха хлабаво, дори на бюста. Сири се изчерви, като видя широките деколтета. В Идрис жените държаха покрити дори шиите си.
Черният коридор свърши пред голямо помещение. Сири се поколеба на прага. Каменните стени бяха черни, но бяха покрити с копринени завеси в тъмнокафяво. Всъщност всичко в стаята беше кафяво, от килимите до мебелите и ваните — обкръжени от плочки — в центъра на стаята.
Слугините започнаха да я събличат. Сири подскочи, плесна няколко ръце и ги принуди да спрат. След миг обаче те нападнаха с подновен жар и тя осъзна, че няма избор, освен да стисне зъби и да ги изтърпи. Вдигна ръце и се остави да смъкнат роклята и долните й дрехи. Усети как косата й почервеня, щом се изчерви от срам. В стаята поне беше топло.
Въпреки това потръпна. Беше гола. Приближиха се други слуги с ленти за мерене в ръце. Бутаха се, опипваха и взимаха разни мерки, включително около кръста й, гърдите и бедрата. Когато това свърши, жените се отдръпнаха и в стаята се възцари тишина. Банята в центъра на стаята продължаваше да вдига пара. Посочиха й я.
„Май ще ми позволят да се измия сама“, помисли с облекчение Сири, докато се изкачваше по облицованите с плочки стъпала. Стъпи предпазливо в огромната вана и се зарадва колко топла е водата. Потопи се и си позволи съвсем леко да се отпусне.
Чу зад себе си тих плясък и бързо се обърна. Няколко други слугини — облечени в кафяво — влизаха във ваната напълно облечени и с кърпи и сапуни в ръце. Сири въздъхна и се остави на грижите им. Те започнаха да търкат енергично тялото и косата й, а тя затвори очи и понесе обслужването с толкова достойнство, колкото й беше посилно.