Това й остави време за мислене, което не беше добре. Само я накара да се замисли какво точно й се случва. Тревогата й се върна.
„Безжизнените не бяха толкова зле, колкото в разказите — помисли тя, като се мъчеше да се успокои. — А цветовете на града са много по-приятни, отколкото очаквах. Може би… Може би Богът крал не е толкова ужасен, колкото казват.“
— А, добре — каза нечий глас. — Точно по график сме. Идеално.
Сири замръзна. Беше мъжки глас. Отвори рязко очи и видя възрастен мъж с кафяв халат. Стоеше до ваната и пишеше нещо в дебела книга. Беше почти плешив и имаше закръглено приятно лице. До него стоеше малко момче с още листове хартия в ръка и шишенце с мастило, в което мъжът топеше перото си.
Сири изпищя, което стресна слугите, и се покри с ръце.
Мъжът с дебелата книга се поколеба и я изгледа отгоре.
— Нещо не е наред ли, Съсъд?
— Аз се къпя — сопна се тя.
— Да, виждам.
— Тогава защо гледаш?
— Но аз съм кралски слуга, много под вашия сан… О, да, идрианската деликатност. Бях забравил. Дами, моля разплискайте малко, направете повече мехурчета.
Слугините се подчиниха и сапунената вода се разпени още повече.
— Готово — каза мъжът и отново погледна в книгата си. — Вече не виждам нищо. Хайде да продължим. Няма да е добре да караме Бога крал да чака сватбения си ден!
Тя се остави с неохота къпането й да продължи, макар да се постара да скрие добре някои части от анатомията си под водата. Жените заработиха усърдно. Затъркаха я толкова силно, че тя почти се уплаши да не й смъкнат кожата.
— Както може би се досещате — заговори мъжът, — графикът ни е много стегнат. Много има да се свърши и бих искал всичко това да мине колкото може по-гладко.
Сири се намръщи.
— А… кой точно си ти?
Мъжът я погледна и това я накара да се натопи още по-дълбоко в пяната. Косата й стана по-ярко червена от всякога.
— Името ми е Хаварсет, но всички ме наричат просто Сини пръсти. — Протегна ръка и размърда пръсти, всичките зацапани с тъмносиньо мастило. — Аз съм главният писар и стюард на Негова великолепна милост Сузеброн, Бог крал на Халандрен. С по-прости думи, ръководя дворцовите служители и надзиравам всички слуги в Двора на боговете.
Млъкна, изгледа я и добави:
— Също така се грижа всеки да е в график и да върши това, което се очаква от него.
Някои от по-младите момичета — облечени в кафяво като тези, които къпеха Сири — започнаха да носят кани с вода до ваната и жените заизплакваха косата й с тях. Тя се завъртя, за да ги улесни, макар да се постара да остане скрита във водата за погледа на Сини пръсти и младия му слуга.
— Тъй — продължи Сини пръсти. — Сега дворцовите шивачи работят бързо по дрехата ви. Имахме добра преценка за ръста ви, но последните мерки трябваше да се вземат, за да се довърши кроенето. Облеклото ви би трябвало скоро да е готово.
Слугите отново натопиха главата на Сири в пяната.
— Има някои неща, които трябва да обсъдим — продължи Сини пръсти. Гласът му прозвуча глухо заради водата в ушите на Сири. — Предполагам, че са ви научили как трябва да се държите с Негово безсмъртно величество?
Сири го погледна и извърна очи. Сигурно я бяха учили, но не помнеше. А и все едно, точно сега не беше в настроение да мисли за това.
— Аха — каза Сини пръсти, явно разгадал изражението й. — Е, добре, това би могло да се окаже… интересно. Позволете ми да ви дам няколко съвета.
Сири кимна.
— Първо, моля ви да разберете, че волята на Бога крал е закон. Той не е длъжен да търси оправдания за това, което прави. Вашият живот, както и животът на всички нас, е в неговите ръце. Второ, моля ви да разберете, че Богът крал не говори с хора като вас или мен. Няма да му говорите, когато отидете при него. Разбирате ли?
Сири изплю сапунена вода.
— Искаш да кажеш, че не мога дори да говоря на съпруга си?
— Боя се, че да — каза Сини пръсти. — Никой от нас не може.
— Тогава той как съди и управлява? — попита тя и избърса очите си.
— Съветът на боговете се занимава с по-земните нужди — обясни Сини пръсти. — Богът крал е над ежедневното управление. Когато е необходимо да общува, дава преценките си на своите жреци, които след това ги оповестяват на света.
„Страхотно“, помисли Сири.
— Необичайно е, че ви е позволено да го докосвате — продължи Сини пръсти. — Създаването на дете е необходимо бреме за него. Нашата работа е да ви представим по възможно най-приятен начин и да избегнем — с цената на всичко — да го раздразним.
„Аустре, Боже на Цветовете — помисли тя. — Що за същество е това?“
Сини пръсти я изгледа.
— Знам нещо за нрава ви, Съсъд — каза той. — Ние, разбира се, сме проучвали децата на Идрианската монархия. Позволете ми да се изразя в малко по-личен план и да бъда малко по-прям, отколкото бих предпочел. Ако заговорите пряко на Бога крал, той ще заповяда да ви екзекутират. За разлика от баща ви, той не е от търпеливите.