— Не знам дали бих могъл да ви го обясня достатъчно ясно. Разбира се, вие сте свикнали да бъдете много важна личност. Всъщност вие все още сте важна — ако не и повече. Вие сте много над мен и тези другите. Но така, както сте много над нас, така и Богът крал е много над вас. — Той млъкна за момент. — Негово безсмъртно величество обаче е… специален. Доктрините му учат, че самата земя е твърде низша за него. Той е постигнал съвършенство още преди да се роди, но след това се е Завърнал, за да донесе на народа си благословии и видения. Оказва ви се особено доверие. Моля ви, не го предавайте… и моля ви, много ви моля, не предизвиквайте гнева му. Разбирате ли?
Сири кимна бавно и усети как косата й отново побеля. Опита се да се стегне, но малкото кураж, който събра, беше по-скоро преструвка. Не, нямаше да може да понесе това същество толкова лесно като Безжизнените или градските цветове. Лошата му слава в Идрис не беше преувеличена. Той щеше да вземе тялото й и да прави с него каквото поиска. Отчасти изпита гняв заради това — но беше гневът на безсилието. Гневът, който идва от това да знаеш, че предстои нещо ужасно и че не можеш да направиш нищо по въпроса.
Слугините се отдръпнаха и я оставиха да се отпусне в сапунената вода. Една от тях погледна Сини пръсти и кимна почтително.
— А, приключихме ли? — каза той. — Чудесно. Ти и дамите ти сте ефикасни, както винаги, Джлан. Да продължим тогава.
— Те не могат ли да говорят? — попита тихо Сири.
— Разбира се, че могат — отвърна Сини пръсти. — Но са предани слуги на Негово безсмъртно величество. През часовете им на служба са длъжни да бъдат колкото може по-полезни, без да разсейват. Сега, ако обичате, да продължим…
Сири се задържа във водата, въпреки че мълчаливите жени се опитаха да я издърпат навън. Сини пръсти се обърна с въздишка с гръб към нея. Пресегна се и обърна и малкия си слуга.
Сири най-сетне се остави да я извадят от водата. Мокрите жени влязоха в една странична стая — сигурно за да се преоблекат, — а няколко други я поведоха към по-малка вана за изплакване. Тя стъпи във водата, която бе много по-студена от предишната, и ахна. Жените я подканиха да се натопи и тя се присви боязливо, но го направи и отми сапунената пяна. След това имаше последна, трета вана. Щом Сири се приближи разтреперана до нея, подуши силни миризми на цветя.
— Какво е това?
— Благоуханна баня — каза Сини пръсти, все още с гръб към нея. — Ако предпочитате, може да наредите някой от дворцовите масажисти вместо това да разтрие благоухания по тялото ви. Съветвам ви да не го правите обаче, предвид ограниченото време…
Сири се изчерви, като си представи, че някой — било то мъж или жена — ще разтрива тялото й с благоухания.
— Това ще е достатъчно — каза и влезе във водата. Беше хладка, а цветните миризми бяха толкова силни, че се наложи да диша през устата.
Жените я подканиха с жестове да седне и Сири с въздишка се натопи в уханната вода. След това излезе и няколко жени се приближиха с мъхнати кърпи и започнаха да я подсушават. Докосванията им бяха толкова нежни и меки, колкото предишното търкане беше силно. Това отне част от силната миризма, за което Сири беше благодарна. Други жени пристъпиха с тъмносин халат и тя протегна ръце, като ги остави да я заметнат с него, след което те го загърнаха и вързаха.
— Можеш да се обърнеш — каза тя на стюарда.
— Чудесно. — Сини пръсти тръгна към вратата отстрани на помещението и й махна с ръка. — Да побързаме. Имаме да свършим още много неща.
Сири и слугините го последваха. Излязоха от кафявата стая и се озоваха в друга, в яркожълти цветове. Имаше много повече мебели — и голям плюшен стол в центъра.
— Негово величество не се свързва с нито един отделен цвят — обясни Сини пръсти, като махна с ръка към ярките цветове на стаята, докато жените отвеждаха Сири към плюшения стол. — Той символизира всички цветове и всеки един от Многоцветните тонове. Ето защо всяка стая е украсена с различна багра.
Сири седна, а жените се заеха с ноктите й. Една се опита да среше заплетената й от усърдното миене коса и Сири се намръщи и каза:
— Просто я отрежете.
Те се поколебаха.
— Съсъд? — попита една.
— Отрежете ми косата.
Сини пръсти им разреши и след няколко клъцвания косата й лежеше на куп на пода.
Сири затвори очи и се съсредоточи.