Не беше сигурна как го направи. Кралските кичури винаги бяха част от живота й. Променянето им за нея беше като движението на всеки друг мускул, макар и по-трудно. След няколко мига вече можеше да накара косата да израсте.
Няколко жени ахнаха тихо, щом косата започна да пониква от главата на Сири и се спусна надолу по раменете й. Израстването й я накара да се почувства гладна и уморена, но беше по-добре, отколкото да остави жените да се борят с възлите. Щом приключи, отвори очи.
Сини пръсти я наблюдаваше с любопитство, все така хванал дебелата книга.
— Това е… възхитително — промълви той. — Кралските кичури. Чакали сме от дълго време отново да удостоят двореца, Съсъд. Можете да променяте цвета по своя воля, така ли?
— Да — отвърна Сири. „Понякога поне.“ — Много ли е дълга?
— Дългата коса е белег за красота в Халандрен, милейди — заяви Сини пръсти. — Знам, че в Идрис я държите вързана, но тук свободно падащата коса е предпочитана от повечето жени — особено от богините.
Отчасти й се дощя да задържи косата си къса просто напук, но започваше да осъзнава, че такова поведение може да я убие в Халандрен. Затова затвори очи и се съсредоточи отново. Косата бе израснала до раменете й, но тя я издължи още няколко минути, като я накара да израсте толкова, че да се спуска по целия й гръб, щом се изправи.
Отвори очи.
— Красиво — прошепна една от по-младите слугини, а после се изчерви и се зае отново с ноктите на краката на Сири.
— Много хубаво — съгласи се Сини пръсти. — Ще ви оставя тук — имам да свърша няколко неща, — но ще се върна скоро.
Сири кимна, той напусна, а няколко жени се заловиха да поставят грима. Тя го изтърпя замислена, докато други продължаваха да работят по косата и ноктите й. Не така си беше представяла сватбения си ден. Бракът винаги й беше изглеждал нещо далечно, нещо, което щеше да се случи само след като бъдеха избрани съпрузи за сестрите й. Докато беше много малка, всъщност винаги казваше, че смята да гледа коне, вместо да се омъжва.
Беше израснала над това, но отчасти изпитваше копнеж по онези простички времена. Не искаше да е омъжена. Още не. Все още се чувстваше дете, въпреки че тялото й беше станало като на жена. Искаше да тича по хълмовете, да къса цветя и да дразни баща си. Искаше да й оставят време, за да изпита повече от живота, преди да бъде принудена да поеме отговорността да ражда деца.
Съдбата й беше отнела тази възможност. Вече беше изправена пред неизбежното лягане в леглото на мъж. Мъж, който нямаше да й говори и нямаше да го интересува коя е тя или какво иска. Знаеше полагащите се физически действия, които щеше да включва това — беше благодарна на готвачката Маб за откровените обсъждания по този въпрос, — но просто се чувстваше изтръпнала от ужас. Искаше да побегне, да се скрие, да избяга колкото може по-далече.
Всички ли жени се чувстваха така, или само онези, които щяха да ги измият, да ги натруфят и да ги пратят да задоволят някакво божество с мощ да унищожи цели държави?
Сини пръсти се върна. Зад него влезе друг мъж, старец в синьото и сребристо облекло, което Сири бе започнала да свързва със служещите на Бога крал.
„Но… Сини пръсти носи кафяво — помисли тя и се намръщи. — Защо?“
— А, виждам, че разчетът ми на времето е съвършен — каза Сини пръсти, след като жените привършиха и се оттеглиха настрани, свели почтително глави.
Сини пръсти кимна на стареца.
— Съсъд, това е един от дворцовите лечители. Преди да бъдете отведена при Бога крал, трябва да бъдете прегледана, за да се определи дали сте девствена и да се гарантира, че нямате определени заболявания. Всъщност е чиста формалност, но се опасявам, че трябва да настоя за нея. Предвид срамежливостта ви не доведох по-младия лечител, който първоначално бях назначил за работата. Допускам, че с по-стар лечител ще се чувствате по-удобно, нали?
Сири въздъхна, но кимна. Сини пръсти махна към една тапицирана маса встрани и след това той и малкият му слуга се обърнаха с гръб.
Сири развърза халата си, отиде до масата и легна, за да продължи с онова, което щеше да се окаже най-смущаващият ден в живота й.
„Става само все по-лошо“, помисли си, докато докторът правеше прегледа си.
Сузеброн, Богът крал. Страховит, ужасяващ, свят, величествен. Беше мъртвороден, но се беше Завърнал. Какво правеше това на човек? Щеше ли изобщо да е човек, или щеше да е някое чудовище, ужасно на вид? Казваха, че е вечен, но явно царуването му рано или късно щеше да свърши — иначе нямаше да му трябва наследник.
Потръпна. Съжаляваше, че не може да се свърши с всичко това, но също така беше благодарна за всичко, което отлагаше нещата за още малко, дори за нещо толкова унизително като бърникането на доктора. Това обаче скоро приключи и Сири бързо загърна халата си и се изправи.