Беше преживяла някак нощта недокосната.
Пристъпи с боси крака към коженото кресло и пръстите й пробягаха по гладката повърхност. Не се беше държала особено почтително. Беше задрямала. Беше се свила на пода и се беше завила с роклята. Дори беше погледнала няколко пъти към креслото. Не от непослушание или непокорство — просто беше твърде сънена, за да си спомни, че не трябва да поглежда Бога крал. А той не беше заповядал да я екзекутират. Сини пръсти я беше накарал да се притеснява, че Богът крал е избухлив и бързо изпада в гняв, но и да беше така, явно с нея беше обуздал нрава си. Какво щеше да направи по-нататък? Народът на Халандрен чакаше от десетилетия кралска принцеса, която да се омъжи в тяхната династия на Богове крале. Сири се усмихна. „Имам някаква власт.“ Не можеше да я убие — не и докато не получеше каквото искаше.
Не беше много, но все пак й вдъхна известна увереност. Тя обиколи креслото, като прецени големината му. Всичко в стаята бе направено да е малко прекалено голямо. Изкривяваше перспективата й, като я караше да се чувства по-ниска, отколкото беше. Отпусна глава на облегалката на креслото и неволно се зачуди защо Богът крал бе решил да не я вземе. Какво не й беше наред? Не беше ли привлекателна?
„Глупаво момиче — каза си, тръсна глава и се приближи до леглото. — Повечето ти път дотук мина в тревоги какво ще стане в първата ти брачна нощ, а после, след като не стана нищо, и от това ли ще се оплакваш?“
Знаеше, че не е свободна. Той рано или късно щеше да я вземе — нали това бе смисълът на цялото споразумение. Но нощес не се беше случило. Усмихна се, прозя се отново, а след това се качи на леглото, сви се под завивките и се унесе.
Следващото й събуждане бе много по-приятно от предишното. Сири разкърши рамене, а след това забеляза нещо.
Роклята, която бе оставила на пода, я нямаше. Освен това огънят в камината беше накладен отново — макар тя да не разбра защо е нужно това. Денят беше топъл и беше изритала завивките, докато спеше.
„Трябва да изгоря завивките — спомни си тя. — Затова са наклали огъня.“
Надигна се в леглото, сама в черната стая. Слугите и жреците нямаше да знаят, че е прекарала цялата нощ на пода, освен ако Богът крал не кажеше на някого. Дали мъж с неговата власт щеше да говори с жреците си за такива интимни подробности?
Бавно се смъкна от леглото и издърпа чаршафите. Смачка ги, а след това ги хвърли в камината. Загледа се в пламъците. Все още не знаеше защо Богът крал я бе оставил недокосната. Докато не го научеше, щеше да е по-добре всички да предполагат, че бракът е консумиран.
След като чаршафите изгоряха. Сири огледа стаята, за да потърси нещо за обличане. Не намери нищо. Въздъхна и отиде до вратата, както си беше само по долна риза. Открехна я и подскочи от изненада. Отвън бяха коленичили двайсетина слугини на различна възраст.
„Боже на Цветовете! От колко време стоят коленичили така?“
Изведнъж възмущението й, че е принудена да чака прищевките на Бога крал, намаля.
Жените се изправиха, навели почтително глави, и влязоха в стаята. Сири се отдръпна и кривна глава, щом забеляза, че няколко от жените носят големи ракли. „Цветът на облеклата им е различен от вчера“, помисли си. Кройката беше същата — разполовени поли като широки панталони, отгоре с блузи без ръкави и малки шапчици, косата им се показваше навън черна. Вместо синьо и сребърно дрехите им сега бяха в жълт и меден цвят.
Жените оставиха раклите на пода и заизваждаха всевъзможни дрехи. Всички бяха в ярки цветове и всяка беше с различна кройка. Жените ги разпънаха на пода пред нея, а после отново се смъкнаха на колене и зачакаха.
Сири се поколеба. Беше отраснала като кралска дъщеря и не беше лишавана от нищо. Но животът в Идрис беше суров. Беше имала пет рокли, но и този брой бе смятан за почти екстравагантен. Едната беше бяла, другите четири — в едно и също убито синкаво.
Почувства се съкрушена, изправена пред толкова много цветове и възможности за избор. Опита се да си представи как ще й стои всяка. Много от роклите бяха с опасно ниско деколте — дори повече от това на ризите на слугините, — а те бяха скандални според идрианските порядки.
Най-сетне, много колебливо, Сири посочи една от дрехите. Беше от две части — червена пола и подходяща блуза за нея. Щом я посочи, слугините станаха и някои заприбираха неизбраните дрехи, а други се приближиха и много внимателно смъкнаха долната й риза.
След няколко минути беше облечена. Смути се, като видя — макар дрехите да й стояха идеално по мярка, — че блузата е скроена така, че да оголва корема й. Все пак не беше с прекалено ниско деколте, а полата стигаше чак до прасците й. Червената коприна бе много по-лека от дебелата вълна и лен, които бе свикнала да носи. Полата бухваше и се диплеше, щом се завъртеше, и Сири не беше съвсем сигурна дали не е прозрачна. В нея се чувстваше почти толкова гола, колкото бе през нощта.