Примига и очите му се замъглиха.
— О, Аустре — прошепна Лемекс. — Прокълнат съм. Спечелих си слава, като злоупотребих с душите на други. И сега умирам.
— Лемекс! — каза Вивена. — Не мисли за това сега. Имена! Трябват ми имена и пароли. Не ме оставяй сама!
— Прокълнат — прошепна той. — Някой да го вземе. Моля те, вземи го от мен!
Вивена понечи да се отдръпне, но той продължаваше да я държи за ръката. Потръпна, щом си помисли за Дъха, който беше побрал в себе си.
— Знаете ли, принцесо — заговори Дент зад нея. — Никой всъщност не казва нищо на наемниците. Много неприятен — но много реален — недостатък на професията ни. Никога не ни се доверяват. Никога не ни питат за съвет.
Тя го погледна през рамо. Стоеше подпрян на вратата, а Тонк Фах стоеше малко зад него. Парлин беше до тях, стиснал в пръстите си нелепата зелена шапка.
— Значи, ако някой все пак ме попита за мнение — продължи Дент, — бих изтъкнал колко много струват тези Дихания. Продадете ли ги, ще имате достатъчно пари, за да си купите своя шпионска мрежа — и почти всичко друго, което си поискате.
Вивена отново погледна издъхващия мъж, който мърмореше нещо неразбрано.
— Ако умре — каза Дент, — Дъхът му умира с него. Всичкият.
— Срамота — рече Тонк Фах.
Вивена пребледня.
— Няма да търгувам с душите на хора! Не ме интересува колко струват.
— Ваша работа — каза Дент. — Дано само никой да не пострада, когато мисията ви се провали обаче.
„Сири…“
— Не — заяви Вивена, повече на себе си. — Не мога да ги взема.
Беше вярно. Дори от самата мисъл да позволи нечий чужд Дъх да се смеси с нейния, от самата представа да поеме в тялото си душата на друга личност, й призляваше.
Обърна гръб на издъхващия шпионин. БиоХромата му вече пламтеше ярко, завивките му направо сияеха. Беше по-добре да остави Дъха му да умре с него.
Но без Лемекс щеше да остане без никаква помощ в града, без никой, който да я напътства и да й осигурява убежище. Беше взела пари едва колкото да покрие разходите за престой и храна, да не говорим за подкупи или за припаси за път. Каза си, че взимането на Дъх ще е като използването на стоки, които човек е намерил в пещера на разбойник. Изхвърляш ли ги само затова, че са били придобити по престъпен начин? Цялата й подготовка и уроци нашепваха, че ужасно се нуждае от средства и че щетата вече е нанесена…
„Не! — помисли Вивена отново. — Просто е грешно! Не мога да го взема. Не мога.“
Разбира се, може би щеше да е разумно да остави някой друг да съхрани Диханията за известно време. След това можеше да помисли на спокойствие какво да направи с тях. Може би… може би дори да издири хората, от които бяха отнети, и да им ги върне. Обърна се и погледна Дент и Тонк Фах.
— Не ме гледайте така, принцесо — изсмя се Дент. — Виждам блясъка в очите ви. Няма да ви го пазя този Дъх. Толкова много БиоХрома те прави твърде важен.
Тонк Фах кимна и каза:
— Все едно да се мотаеш из града с чувал злато на гърба.
— Харесвам си моя Дъх такъв, какъвто си е — каза Дент. — Трябва ми само един и си работи чудесно. Пази ме жив, не привлича внимание към мен, седи си там и си чака да го продам, ако ми потрябва.
Вивена се обърна към Парлин. Но… не можеше да го накара насила да приеме Дъха. Отново се обърна към Дент.
— Какво ви задължава договорът ви с Лемекс?
Дент погледна Тонк Фах, после отново погледна нея. Погледът му бе достатъчно красноречив. Беше му платено, за да се подчинява. Щеше да вземе Дъха, ако му заповядаше.
— Ела тук — каза тя твърдо и кимна към столчето до себе си.
Дент се приближи с неохота.
— Знаете ли, принцесо — каза, докато сядаше. — Ако ми дадете този Дъх, бих могъл просто да избягам с него. Ще съм богат. Не бихте искали да поставите такова изкушение в ръцете на безскрупулен наемник, нали?
Тя се поколеба.
„Ако избяга с него, какво губя?“ Това щеше да й реши много проблеми.
— Вземи го — заповяда тя.
Той поклати глава.
— Не става така. Нашият приятел трябва да ми го даде.
Вивена погледна стареца на леглото.
— Аз… — Понечи да заповяда на Лемекс да направи точно това, но си помисли нещо друго. Аустре нямаше да иска да отнеме Дъх, при каквито и да било обстоятелства — човек, който взимаше Дъх от други, беше по-лош от търговец на роби.