Тя въздъхна, но кимна. Жрецът се поклони, после отвори вратата и бързо влезе. Сири се загледа след него, тупна с крак и скръсти ръце. Слугите й стояха подредени зад нея, мълчаливи както винаги. Тя помисли дали да не потърси Сини пръсти, но… не. Той винаги си имаше много работа и й беше неприятно да го разсейва.
Въздъхна отново и махна на слугите да й приготвят вечерята. Донесоха й стол и тя седна да отдъхне, докато донесат храната. Столът беше мек, но все пак й беше трудно да седи така, че да не я заболи нещо схванато по тялото й. Всяка от последните шест нощи беше принудена да коленичи гола, докато не й се доспеше толкова много, че се унасяше. Спането на коравия камък бе загнездило тъпа, настойчива болка в гърба и врата й.
Всяка сутрин, щом Богът крал си отидеше, тя се преместваше на леглото. А когато се събудеше за втори път, изгаряше завивките. След това избираше облеклото си. Всеки път имаше нови дрехи — никога не се повтаряха. Не беше сигурна откъде слугите намират толкова много дрехи с нейния размер, но това я разколебаваше в избора на дневния й тоалет. Знаеше, че със сигурност няма да види втори път нещо от вече избраното.
След като се облечеше, беше свободна да прави каквото си поиска, стига да не напуска двореца. Вечер я изкъпваха и можеше да си избере луксозно нощно облекло, което да носи в спалнята. За удобство бе започнала да иска все по-пищни рокли, с повече тъкан за спането. Често се чудеше какво биха си помислили шивачите, ако научеха, че дрехите им се носят само за кратки мигове, преди да бъдат смъкнати на пода и след това да се използват за завивки.
Не притежаваше нищо и в същото време можеше да има каквото си пожелае. Екзотични храни, мебели, артисти, книги, изкуство — трябваше само да поиска. Но щом приключеше с нещо, го махаха. Имаше всичко и в същото време — нищо.
Прозя се. Накъсаният сън я изтощаваше. Съвсем празните дни също не помагаха. „Само да имаше някой, с когото да си говоря.“ Но всички слуги, жреци и писари се бяха затворили в официалните си роли. Това важеше за всички, с които общуваше.
Е, освен за него.
Можеше ли изобщо да го нарече „общуване“? Богът крал като че ли обичаше да гледа тялото й, но никога не й беше дал някакъв знак, че иска повече. Просто я оставяше да коленичи и очите му я наблюдаваха все едно, че я разнищваха. Това беше цялата същност на брака им.
Слугите приключиха с донасянето на вечерята й и се наредиха до стената. Ставаше късно — почти време за вечерното й къпане. „Ще трябва да ям бързо — помисли тя. — Все пак не бива да закъснея за вечерното влюбено зяпане.“
След няколко часа Сири стоеше изкъпана, парфюмирана и облечена пред огромната златна врата, водеща към спалнята на Бога крал. Вдиша дълбоко, за да се успокои, и косата й изсветля до кафяво от страх. Все още не беше свикнала с тази част.
Беше глупаво. Знаеше какво ще се случи. И все пак очакването — страха — още го имаше. Действията на Бога крал доказваха властта, която той имаше над нея. Един ден щеше да я вземе и това можеше да се случи всеки път. Отчасти й се искаше просто да го направи и да се свърши. Продължителният страх беше много по-лош от онази първа нощ на ужас.
Потръпна. Сини пръсти я изгледа. Може би след време щеше да й се довери, че ще идва навреме до спалнята. Засега всяка нощ беше идвал да я придружи.
„Добре поне, че не се появи повече, докато се къпя.“ Топлата вода и приятните благоухания би трябвало да й помогнат да се отпусне, но за жалост всяка баня я изпълваше с тревога за предстоящото посещение при Бога крал или да не би да влезе някой мъж от слугите и да я види.
Хвърли поглед към Сини пръсти.
— Още няколко минути, Съсъд — каза й той.
„Откъде знае?“ Сини пръсти като че ли притежаваше свръхестествен усет за време. Не беше видяла никаква форма за измерване на времето в двореца — нито слънчев часовник, свещ с мерни единици, дори воден часовник. В Халандрен боговете и кралиците явно не се притесняваха за такива неща. Имаха слуги, които да им напомнят за уговорените срещи.
Сини пръсти погледна към вратата, после — към нея. Като видя, че го наблюдава, веднага извърна очи и запристъпва неспокойно на място.
„За какво трябва той да е изнервен? — помисли тя с тревога, обърна се и се загледа в сложните фигури, инкрустирани по златната врата. — Не той трябва да търпи това всяка нощ.“
— Е… вървят ли добре нещата с Бога крал? — попита внезапно Сини пръсти.
Сири се намръщи.
— Виждам, че сте уморена повечето време — каза Сини пръсти. — Предполагам, че това… означава, че сте много активна нощем.
— Това е добре, нали? Всички искат наследник колкото се може по-скоро.