Дент я изгледа, после се обърна към Тонк Фах:
— Видя ли?
— Мда — отвърна Тонк Фах. — Мисли.
Дент се отпусна още на стола.
— Точно за това говоря. Защо всеки предполага, че когато един наемнически договор е приключил, ще ги предадем? Мислите, че обикаляме и мушкаме хора просто така, за забавление ли? Смятате ли, че един хирург има този проблем? Хората притесняват ли се, че в момента, в който му платят, ще се изсмее безумно и ще им отреже пръстите на краката?
— Аз обичам да режа пръсти — подхвърли Тонк Фах.
— То е друго — каза Дент. — Не би го направил просто защото договорът ти е изтекъл, нали?
— Тц — отвърна Тонк Фах. — Пръстите са си пръсти.
Вивена завъртя очи.
— Какъв смисъл има в това?
— Смисълът, принцесо, е, че просто си мислехте, че ще ви предадем. Че може би ще ви ограбим или ще ви продадем в робство, нещо от този род.
— Глупости — каза Вивена. — Не мислех за нищо такова.
— Сигурен съм — отвърна Дент. — Наемническата работа е много уважавана — законна е почти във всяко кралство, което познавам. Ние сме също тъй част от обществото като хлебарите или рибарите.
— Не че плащаме на данъчните — добави Тонк Фах. — Обикновено ги мушкаме просто за забавление.
Вивена само поклати глава.
Дент се наведе над масичката и заговори с по-сериозен тон.
— Опитвам се да кажа, принцесо, че не сме престъпници. Наемни работници сме. Приятелят ви Лемекс беше шефът ни. Сега е мъртъв. Допускам, че договорът ни сега се прехвърля към вас, ако предпочитате.
Вивена се почувства леко обнадеждена. Но можеше ли да им се довери? Въпреки приказките на Дент й беше трудно да повярва в мотивите и алтруизма на двама мъже, които се биеха за пари. Само че не се бяха възползвали от болестта на Лемекс и бяха останали, въпреки че можеше да са обрали къщата и да са изчезнали, докато беше спала.
— Добре — каза тя. — Колко ви е останало от договора?
— Представа нямам — отвърна Дент. — Бижутата се занимава с тия неща.
— Бижутата ли? — попита Вивена.
— Третият член на групата — поясни Тонк Фах. — Отиде да се оправя с бижутерските работи.
Вивена се намръщи.
— Колко души сте?
— Само трима — отвърна Дент.
— Ако не броим домашните любимци — добави Тонк Фах и намести птицата на крака си.
— Ще се върне след малко — каза Дент. — Снощи се отби, но вие спяхте. Знам, че имаме поне още няколко месеца останали по договора ни, а половината ни беше платено в аванс. Дори да решите да не плащате останалото, сигурно ви дължим още няколко седмици.
Тонк Фах кимна.
— Тъй че ако искате някой да бъде убит, сега е моментът.
Вивена го зяпна, а Тонк Фах се изкиска.
— Наистина ще трябва да свикнете с ужасното ни чувство за хумор, принцесо — каза Дент. — Стига да решите да ни задържите, разбира се.
— Вече намекнах, че ще ви задържа — отвърна Вивена.
— Добре. Но какво ще правите с нас? И защо изобщо дойдохте в града?
Вивена не отговори веднага. „Няма смисъл да го крия. Те вече знаят най-опасната част — самоличността ми.“
— Тук съм, за да спася сестра си. Да я измъкна от двореца на Бога крал и да се погрижа да се върне в Идрис невредима.
Дент само я изгледа. Тонк Фах подсвирна.
— Амбициозно — изтъкна той. Папагалът повтори подсвирването.
— Принцеса е все пак — каза Дент. — Те са амбициозни обикновено.
— Сири не е готова да се оправи с Халандрен — каза Вивена и се наведе над масичката. — Баща ми я изпрати вместо мен, но не мога да понеса мисълта, че ще служи като съпругата на Бога крал. За жалост, ако просто я отвлечем и побегнем, Халандрен най-вероятно ще нападне отечеството ми. Трябва да направим така, че тя да изчезне по начин, който да не може да се проследи до страната ми. Ако се наложи, можем да я заменим с мен.
Дент се почеса по главата.
— Е? — попита Вивена.
— Малко е извън нашата сфера на опит — рече Дент.
— Ние обикновено бием и убиваме — поясни Тонк Фах.
Дент кимна и добави:
— Или пазим от биене и убиване. Лемекс ни държеше отчасти просто като лична охрана.
— Защо просто не е поискал двама идриански войници да го пазят?
Дент и Тонк Фах се спогледаха.
— Как да се изразя по-деликатно? — каза Дент. — Принцесо, вашият Лемекс злоупотребяваше с пари от краля и ги харчеше за Дъх.
— Лемекс беше патриот! — заяви мигновено Вивена.
— Може и така да е. Но и един добър жрец може да се изкуши да свие няколко монети от ковчежето, тъй да се каже. Според мен вашият Лемекс беше решил, че ще е по-добре да има външен мускул, вместо вътрешни лоялисти, които да го пазят.
Вивена замълча. Все още й беше трудно да си представи разсъдливия, умен и страстно отдаден човек, какъвто го представяха писмата му, като крадец. Но пък също тъй трудно беше да си представи, че Лемекс бе държал в себе си толкова много Дъх.