Но злоупотреба? Да краде от Идрис?
— Като наемник човек научава някои неща — каза Дент, все така отпуснал се в стола и с ръце зад врата. — Биеш се с достатъчно хора и усещаш, че започваш да ги разбираш. Оставаш жив, като предвиждаш ходовете им. Работата е, че хората не са прости. Дори идрианците.
— Скучни, да — добави Тонк Фах. — Но не и прости.
— Вашият Лемекс беше въвлечен в някои големи планове — каза Дент. — Искрено смятам, че наистина беше патриот. В този град се въртят много интриги, принцесо. Някои от проектите, по които ни караше да работим Лемекс, бяха мащабни и бяха за доброто на Идрис, доколкото мога да преценя. Предполагам, че просто бе решил, че заслужава да бъде компенсиран малко за патриотизма си.
— Доста симпатичен тип всъщност — добави Тонк Фах. — Не искаше да притеснява баща ви. Просто сам правеше сметките, даде си повишение и посочи в докладите си, че разходите му са много по-големи, отколкото бяха в действителност.
Вивена се смълча, докато осмисли думите им. Как можеше човек, който е крал пари от Идрис, също така да е бил патриот? Как можеше човек, верен на Аустре, да се окаже с няколкостотин БиоХроматични дъха?
Поклати огорчено глава. „Видях човеци, които се поставиха над други и ги видях пропаднали“, напомни си тя. Беше едно от Петте видения. Не биваше да съди Лемекс, особено след като вече бе мъртъв.
— Чакай — каза тя и изгледа недоверчиво наемниците. — Каза, че сте били просто телохранители. С какво тогава сте помагали в „проектите“ на Лемекс?
Двамата се спогледаха.
— Казах ти, че е умна — рече Тонк Фах. — Нищо че не е наемник.
— Наистина сме телохранители, принцесо — каза Дент. — Но това не значи, че сме лишени от известни… умения. Можем да направим така, че някои неща да се случват.
— Неща?
Дент сви рамене.
— Познаваме хора. То е част от това, което ни прави полезни. Ще помисля по проблема със сестра ви. Може да ми хрумнат някои идеи. Прилича малко на похищение…
— По което не си падаме особено — подхвърли Тонк Фах. — Споменахме ли го това?
— Да — каза Вивена. — Лоша работа. Не носи пари. Та какви бяха тези „проекти“, по които работеше Лемекс?
— Не съм много наясно с тях в цялост — призна Дент. — Виждахме само парчета — тичахме по задачи, уговаряхме срещи, заплашвахме хора. Имаше нещо общо с работата за баща ви. Можем да го разкрием, ако искате.
Вивена кимна.
— Искам.
Дент стана.
— Добре. — Отиде до дивана на Тонк Фах, плесна го по крака и птицата изкряка. — Тонк. Хайде. Време е да претършуваме къщата.
Тонк Фах се прозя и се надигна.
— Чакайте! — спря ги Вивена. — Да претършувате къщата?
— Естествено — отвърна Дент и тръгна към стълбището. — Разбиваме скрити каси. Претърсваме документи и папки. Ще разберем какви ги е кроил Лемекс.
— На него му е все тая — каза Тонк Фах и стана. — Нали умря.
Вивена потръпна. Още съжаляваше, че не можеше да осигури на Лемекс прилично идрианско погребение вместо да го прати в халандренската костница. Да позволи на двама закоравели типове да ровят в личните му вещи й се струваше кощунство.
Дент явно забеляза притеснението й.
— Няма да го правим, ако не искате.
— Ами да — подхвърли Тонк Фах. — Няма да научим какви ги е кроил Лемекс обаче.
— Направете го — каза Вивена. — Но аз ще ръководя.
— Всъщност съмнявам се — отвърна Дент.
— И защо?
— Защото. Значи, знам, че никой не пита наемниците за мнението им. Виждате ли…
— О, добре. Просто го направете — каза Вивена ядосано, макар че веднага се укори за раздразнението си. Какво й ставаше? Последните няколко дни явно я бяха изнервили.
Дент само се усмихна, сякаш избухването й му се стори невероятно смешно.
— Днес Завърналите се свикват Дворцовото си събрание, принцесо.
— Тъй че? — попита Вивена с принудено спокойствие.
— Тъй че — отвърна Дент — също днес сестра ви ще бъде представена на боговете. Подозирам, че ще искате да я видите, да разберете как се държи. Ако ще го правите, може би е време да се раздвижите. Дворцовото събрание ще започне скоро.
Вивена скръсти ръце, без да мръдне от мястото си.
— Учили са ме за тези неща, Дент. Обикновени хора не могат просто така да влязат в Двора на боговете. Ако искаш да гледаш дебатите на Дворцовото събрание, трябва или да си покровителстван от някой от боговете, или да си изключително влиятелен, или да си теглил и спечелил лотарията.