— Хм — отвърна тя и се протегна. Връхчетата на пръстите й се размърдаха и тя въздъхна доволно. — Жреците ни твърдят, че предназначението на боговете не е да си играят с времето или да предотвратяват бедствия, а да предлагат визии и да служат на хората. Може би това твое поведение не е най-добрият начин да се погрижиш за интересите им.
— Права си, разбира се — каза Лайтсонг. — Току-що ме осени. Посредствеността наистина не е най-добрият начин да служим на хората си.
— Кой е тогава?
— Рядката златна среда на ложе от медальон със сладки картофки — отвърна той и метна едно зърно в устата си. — Всичко това леко гарнирано с чесън и бял винен сос.
— Ти си непоправим — каза тя и довърши протягането.
— Такъв съм, какъвто ме е създала вселената, скъпа.
— Значи се кланяш на прищевките на съдбата?
— Какво друго да правя?
— Бори се — каза Блашуивър. Присви очи и се протегна разсеяно, за да вземе зърно от ръката на Лайтсонг. — Бори се с всичко, принуди вселената да се поклони на теб.
— Очарователна идея, скъпа. Но съм убеден, че двамата с вселената сме леко различни категории.
— Мисля, че грешиш.
— Искаш да кажеш, че съм дебел?
Тя го изгледа строго.
— Казвам, че не трябва да си толкова примирен, Лайтсонг. Ти си бог.
— Бог, който дори не може да накара дъжда да спре.
— Аз искам гръмотевици и буря. Може би този жалък дъждец е компромис между двама ни.
Лайтсонг метна ново зърно в устата си, смачка го между зъбите си и усети как сладкият сок потече по небцето му. Помисли за миг, докато дъвчеше.
— Блашуивър — каза накрая, — има ли някакъв подтекст в сегашния ни разговор? Защото, както може би знаеш, ужасно не ме бива с подтекста. Докарва ми главоболие.
— Не можеш да имаш главоболия — каза тя.
— Но и не мога да схващам подтекст. Твърде сложно е за мен. Иска усилие, за да се разбере, а усилието е — за жалост — против религията ми.
Блашуивър повдигна вежда.
— Нова догма за поклонниците ти ли?
— О, не тази религия. Аз съм таен почитател на Аустре. Неговата теология е толкова прелестно проста. Черно и бяло, никакви усложнения. Вяра без никакво досадно мислене.
Блашуивър си щипна ново зърно от шепата му.
— Просто не познаваш аустризма достатъчно добре. Сложен е. Ако търсиш нещо наистина просто, би трябвало да пробваш с вярата на Пан Кал.
Лайтсонг се намръщи.
— Те не почитат ли просто Завърналите се като нас?
— Не. Имат си своя религия.
— Но всички знаят, че Пан Кал на практика са халандренци.
Блашуивър сви рамене и се загледа към арената долу.
— И как точно се отплеснахме, та стигнахме дотук, между другото? — каза Лайтсонг. — Заклевам се, скъпа. Понякога разговорите ни ми напомнят за счупен меч.
Тя повдигна вежда.
— Адски остър — поясни той. — Но му липсва връх.
Блашуивър изсумтя тихо.
— Ти помоли да се срещнеш с мен, Лайтсонг.
— Да, но и двамата знаем, че ти го искаше. Какво замисляш, Блашуивър?
Тя завъртя гроздовото зърно между пръстите си.
— Почакай.
Лайтсонг въздъхна и махна на слугите да му донесат орехи. Един постави на масата голяма купа. После друг пристъпи напред и започна да му ги троши.
— Първо намекваш, че трябва да дойда при теб, а сега не искаш да ми кажеш какво искаш да направя? Честна дума. Някой ден нелепото ти чувство за драма ще предизвика катастрофални проблеми — например скука у приятелите ти.
— Не е драма — отвърна тя. — Почит е. — Кимна право напред, където ложата на Бога крал все още стоеше празна, със златен трон, поставен на пиедестал.
— Аха. Днес се чувстваме патриотично, а?
— По-скоро съм любопитна.
— За?
— Нея.
— Кралицата?
Блашуивър го изгледа накриво.
— Разбира се, че за нея. За коя друга бих могла да говоря?
Лайтсонг преброи наум дните. Беше минала седмица.
— Ха. Периодът й на изолация е изтекъл значи?
— Наистина трябва да внимаваш повече, Лайтсонг.
Той вдигна рамене.
— Времето обикновено минава покрай теб по-бързо, когато не го забелязваш, скъпа. В това отношение забележително прилича на повечето жени, които познавам.
Взе шепа ядки и се отпусна да чака.
Хората на Т’Телир явно не обичаха впрягове — дори за да возят с тях богове. Сири седеше, донякъде озадачена, докато група слуги носеха стола й през тревата към голямо кръгло здание в дъното на Двора на боговете. Валеше, но това не я притесняваше. Твърде дълго бе стояла затворена в клетка.