Изви се в стола си и погледна няколкото слугини, които носеха дългия златен шлейф на роклята й над мократа трева. Около всички тях крачеха още жени, които държаха високо изпънато платнище, за да я пази от дъжда.
— Бихте ли могли да… дръпнете това настрани? — попита Сири. — Та дъждът да пада върху мен?
Слугините се спогледаха.
— Само за мъничко — каза Сири. — Обещавам.
Жените се намръщиха, но забавиха крачка и оставиха носачите да минат напред и да я открият за дъжда. Тя погледна нагоре и се усмихна, щом дъждецът закапа по лицето й. „Седем дни на затворено е твърде дълго.“ Наслади се на хладната влага по кожата и дрехите й. Тревата изглеждаше подканяща. Отново погледна назад.
— Бих могла да повървя, знаете ли. — „Да усетя тези зелени стръкове с пръстите на краката ми.“
Слугите изглеждаха много, много опечалени от тази идея.
— Или пък не.
Обърна се отново напред, а жените забързаха и платнището пак скри небето. Вървенето може би беше лоша идея, предвид дългия шлейф. Накрая си беше избрала много по-дръзко облекло от всичко, което бе носила досега. Деколтето беше доста дълбоко и дрехата нямаше ръкави. Също тъй беше със странна кройка, покриваше отпред краката й с къса пола, но отзад беше дълга до петите. Беше я избрала отчасти заради новостта, макар да се изчервяваше всеки път, щом си помислеше колко много крак оголва.
Стигнаха до арената и носачите я внесоха вътре. Сири се заинтригува, като видя, че няма покрив и че самата арена е покрита с пясък. Около нея пъстроцветни групи се трупаха по редици каменни пейки. Макар някои да носеха чадъри, повечето пренебрегваха лекия дъждец и си бъбреха весело. Сири се усмихна. Виждаха се стотици цветове и също толкова модни стилове. Хубаво беше да види отново някакво разнообразие, макар това разнообразие да беше някак крещящо.
Отнесоха я нагоре до голяма каменна цепнатина в стената на зданието и жените пъхнаха прътите на платнището в дупки в камъка, за да покрива цялата ложа. Слуги се разшетаха да приготвят разни неща, а носачите смъкнаха стола й.
Най-после беше извън двореца. И все пак, изглежда, щеше да седи над всички останали. Дори другите богове — които, както предположи, бяха в другите покрити ложи — бяха далече и отделени от нея със стени.
„Как успяват да ме накарат да се чувствам самотна дори когато съм сред стотици хора?“
Обърна се към една от слугините.
— Богът крал. Къде е?
Жената посочи към другите ложи.
— В някоя от тях ли е? — попита Сири.
— Не, Съсъд — отвърна жената, свела очи. — Той ще пристигне едва когато се съберат всички богове.
„Аха — помисли Сири. — Логично всъщност.“
Слугите почнаха да поднасят храна. Един менестрел отстрани засвири на флейта, сякаш за да заглуши гласовете на хората долу. Ако я бяха попитали, щеше да предпочете да чува тях. Все пак реши да не се поддава на лошо настроение. Поне беше навън и можеше да вижда други хора, та дори да не можеше да общува с тях. Усмихна се, наведе се напред с лакти на коленете и заоглежда екзотичните цветове долу.
Какво можеше да каже за хората на Т’Телир? Бяха просто… забележително разнообразни. Някои имаха тъмна кожа, което означаваше, че са от далечните краища на кралство Халандрен. Други имаха жълта коса или дори коси със странни цветове — сини и зелени. Сигурно бяха боядисани, предположи Сири.
Всички носеха ярки облекла, сякаш нямаше никакъв друг избор. Пищните шапки бяха на мода, както на жени, така и на мъже. Облеклата варираха от елечета и къси гащи до дълги халати и рокли. „Колко ли време прекарват в пазаруване?“ Достатъчно трудно й беше да избере какво да облече, а имаше само десетина неща за избор всеки ден — и никакви шапки. След като бе отказала първите няколко, слугите бяха спрели да й ги предлагат.
Идваха свита след свита, всяка в различна цветова гама — обикновено с метален оттенък. Тя преброи ложите. Имаше място за петдесетина богове, но в двора имаше едва към две дузини. Двайсет и пет, нали? Във всяка процесия виждаше фигура, по-извисена от останалите. Някои — главно жените — ги носеха на столове или дивани. Мъжете обикновено вървяха пеша, някои облечени в изящни халати, други — само по сандали и къса пола. Сири се наведе напред, за да огледа бога, който тъкмо минаваше покрай ложата й. Оголената му гръд я накара да се изчерви, но тя успя да види мускулестото тяло и смуглата плът.
Той погледна към нея, а след това наведе глава в почтителен поклон. Слугите и жреците му се поклониха почти до земята. Богът продължи напред, без да й каже нищо.
Тя отново се отпусна на стола си и поклати глава, когато един от слугите й предложи храна. Оставаше да пристигнат още четирима или петима богове. Явно божествата на Халандрен не бяха толкова точни, колкото я бе накарал да повярва поддържаният от Сини пръсти график.