Вивена мина през портите, влезе в Двора на боговете на Халандрен и видя внушителните дворци. Поколеба се за миг, щом няколко малки групи хора минаха от двете й страни, макар да нямаше кой знае каква тълпа.
Дент се беше оказал прав. Беше влязла много лесно — жреците на портата й бяха махнали да продължи навътре, без дори да попитат коя е. Дори бяха разрешили да влезе и Парлин като неин придружител. Тя се обърна назад и погледна към жреците в сините им халати. Успя да види около тях цветни мехурчета — знак за силната им БиоХрома.
Бяха я учили за това. Жреците, които пазеха портите, имаха достатъчно Дъх, за да ги доведе до Първото извисяване, състояние, в което човек придобиваше способността да различава нивата на Дъх у други хора. Вивена също я имаше. Не че аурите или цветовете изглеждаха за нея различно. Всъщност способността да се различава Дъх бе подобна на острия слух, който бе придобила. Другите хора чуваха същите звуци като нея — тя просто можеше да ги различава един от друг.
Виждаше колко трябваше да се доближи човек до някой от жреците, преди цветовете да се усилят, и виждаше точно колко по-цветни ставаха тези багри. Тази информация й позволи инстинктивно да разбере, че всеки от жреците е от Първото извисяване. Парлин имаше един Дъх. Обикновените граждани, които трябваше да представят документи, за да ги допуснат в двора, също имаха само по един Дъх. Тя можеше да различи колко силен е този Дъх и дали човекът е болен, или не.
Всеки от жреците имаше точно петдесет Дъха, както и мнозинството от по-богатите лица, влизащи през портите. Немалко имаха поне по двеста Дъха, достатъчно за Второто извисяване, което даваше съвършената острота на слуха. Само двама имаха повече Дихания от Вивена, която бе достигнала чак до Третото извисяване и съвършеното възприятие за цвят, което даваше то.
Обърна се отново, приключила с огледа на тълпата. Бяха я учили за Извисяванията, но никога не беше очаквала, че ще го изпита лично. Чувстваше се омърсена. Извратена. Особено заради това, че цветовете просто бяха толкова красиви.
Наставниците й бяха обяснили как дворът е съставен от широк кръг от палати, но не бяха споменавали колко хармонично е балансиран цветът на всеки палат. Всяко здание беше произведение на изкуството, с деликатни цветови съставки, които обикновените хора нямаше да могат да доловят. Всички те обкръжаваха съвършена, безупречно зелена морава. Беше грижливо окосена и никакъв път или пътека не я зацапваха. Вивена стъпи на нея и я обзе желанието да изрита обувките си и да тръгне боса по влажната трева. Нямаше да е прилично обаче и тя потисна подтика си.
Дъждецът най-после започна да спира и Парлин сгъна чадъра, който беше купил.
— Това било значи — каза и изтърси чадъра. — Дворът на боговете.
Вивена кимна.
— Добро място за паша на овце.
— Едва ли — каза тя.
Парлин се намръщи.
— На кози тогава?
Вивена въздъхна и двамата се вляха в малката процесия, вървяща по тревата към голямо здание извън кръга от палати.
Беше се притеснявала, че ще изпъква — в края на краищата все още носеше простата си идрианска рокля. Започваше да осъзнава, че просто няма начин човек да изпъква в Т’Телир.
Хората около нея носеха такова изумително разнообразие от облекла, че тя се зачуди кой е имал толкова въображение да ги измисли. Някои бяха скромни като на Вивена, а други дори имаха приглушени цветове — макар обикновено да бяха акцентирани от ярки шалчета или шапки. Скромността в кройка и цвят явно не беше на мода, но се срещаше.
„Всичко се свежда до привличане на вниманието — осъзна тя. — Белите и убити цветове са реакция срещу ярките. Но понеже всеки упорито се старае да се отличава, никой не успява!“
Почувства се малко по-сигурна. Погледна Парлин. Той също изглеждаше по-спокоен, след като се бяха измъкнали от тълпите долу в града.
— Интересни сгради — каза Парлин. — Хората носят толкова много цвят, но ето този дворец е само в един. Чудно защо.
— Не е един. Много различни оттенъци на същия цвят.
Парлин повдигна рамене.
— Червеното си е червено.
Как можеше да му го обясни? Всяко червено беше различно, като нотите в музикалната гама. Стените бяха в чисто червено. Керемидите на покрива, страничните колони и други орнаменти бяха в малко по-различни отсенки, всяка различима и търсена преднамерено. Колоните например оформяха петкратен отстъп, хармонизиращ с основния нюанс на стените.
Беше като симфония от багри. Сградата явно бе построена за личност, постигнала Третото извисяване, защото само такава личност бе в състояние да види идеалния резонанс. За другите… е, за другите беше просто червено.