И все пак Сири никога не беше виждала Аустре. Бяха я учили за него, но какво да мисли човек за Бога крал? Божественият цветен ореол не беше нещо, което можеше да пренебрегне. Започваше да разбира как точно хората на Халандрен — след като за малко са щели да бъдат унищожени от враговете си, а след това са били спасени от дипломатичните умения на Блажения миротворец — са започнали да търсят в Завърналите се божествено напътствие.
Въздъхна и погледна човека, който се качваше по стълбите към ложата й. Беше Сини пръсти — със зацапаните си с мастило ръце и все така с перото и дебелата книга в ръце. Вдигна очи към Бога крал, кимна и записа нещо в книгата.
— Виждам, че Негово безсмъртно величество се е настанил и че вие сте подходящо изложена на показ, Съсъд.
— Изложена?
— Разбира се — каза Сини пръсти. — Това е главната цел на посещението ви тук. Завърналите се нямаха много възможност да ви видят, когато дойдохте при нас.
Сири потръпна и се постара да заеме по-добра поза.
— Не трябва ли да обърнат внимание на жреците долу? Вместо да оглеждат мен, искам да кажа.
— Вероятно — отвърна Сини пръсти, без да вдига очи от книгата. — Опитът ми обаче показва, че рядко правят това, което се очаква от тях. — Не изглеждаше особено почтителен към боговете.
Сири се замисли. Сини пръсти така и не беше обяснил странното си предупреждение. „Нещата не са каквито изглеждат.“
— Сини пръсти. За онова, което ми каза снощи. Нещата…
Той мигновено й хвърли поглед — с широко отворени очи и настойчив — и я спря. После отново се зае с книгата си. Посланието беше ясно. Не сега.
Сири въздъхна и едва овладя подтика си да се отпусне на стола. Долу жреци в различни цветове стояха на ниски платформи и спореха под ситния дъжд. Тя ги чуваше, но не разбираше нищо — спорът им като че ли бе свързан с начина, по който се справяха с отпадъците и сметта в града.
— Сини пръсти — попита тя. — Те наистина ли са богове?
Писарят се поколеба и най-сетне вдигна глава от книгата си.
— Съсъд?
— Завърналите се. Наистина ли смяташ, че са богове? Че могат да виждат бъдещето?
— Аз… не мисля, че съм подходящият, когото да питате, Съсъд. Да доведа някой от жреците? Той може да отговори на въпросите ви. Само един…
— Не — спря го Сири. — Не искам мнението на жрец — искам мнението на обикновен човек. Типичен поклонник.
Сини пръсти се намръщи.
— С всичките ми извинения, Съсъд, аз не съм поклонник на Завърналите се.
— Но работиш в двореца.
— И вие живеете в двореца, Съсъд. Но никой от двама ни не почита Многоцветните тонове. Вие сте от Идрис. Аз съм от Пан Кал.
— Пан Кал е същото като Халандрен.
Сини пръсти повдигна вежди и присви устни.
— Всъщност е доста различен, Съсъд.
— Но ви управлява Богът крал.
— Ние можем да го приемем като крал, без да го почитаме като свой бог — каза Сини пръсти. — Това е една от причините, поради които съм стюард, а не жрец.
„Халатите му — помисли Сири. — Може би затова винаги носи кафяво.“
Погледна жреците на платформите долу на пясъка. Всеки бе облечен в различна гама от цветове. Може би защото всеки представляваше различен Завърнал се.
— Какво мислиш за тях тогава?
— Добри хора са — отвърна Сини пръсти. — Но подведени. Донякъде каквото мисля и за вас, Съсъд.
Тя го погледна. Той обаче вече се беше навел над книгата си. Не беше лесно да се води разговор с този човек.
— Но как обясняваш излъчването на Бога крал?
— БиоХрома — каза Сини пръсти и продължи да пише. Изглежда, изобщо не беше притеснен от въпросите й. Явно беше свикнал да се справя с прекъсвания.
— Другите Завърнали се не пречупват бялото в цветове като него, нали?
— Да. Не го правят. Те обаче нямат такова богатство от Дихания като него.
— Значи все пак е различен — каза Сири. — Защо се е родил с повече?
— Не се е родил, Съсъд. Силата на Бога крал не произтича от вътрешно присъща БиоХрома от това, че се е Завърнал — в това той не се различава от другите. Но той притежава нещо повече. Наричат го Светлината на мира. Красив израз за цяло съкровище от Дихания, наброяващо десетки хиляди.
„Десетки хиляди?“, помисли Сири.
— Толкова много?
Сини пръсти кимна разсеяно.
— Казват, че Боговете крале са единствените, постигнали Десетото извисяване. Това кара светлината да се пречупва около него и му дава и други способности. Способността да накърнява Безжизнени заповеди например, или способността да Пробужда предмети, без да ги докосва, само с гласа си. Тези сили не са толкова божествена функция, а по-скоро просто въпрос на владеене на толкова много Дъх.