— Стори ми се, че обсъждаха война — каза Сири. — Не могат наистина да нападнат, нали?
Жената помръдна неловко, след което погледна към една от приятелките си и тя бързо се отдалечи. Скоро се върна с Трилидийс и Сири се намръщи. Не обичаше да говори с този човек.
— Да, Съсъд? — каза високият мъж и я изгледа с обичайното си пренебрежение.
Тя преглътна, но реши да покаже твърдост.
— Жреците. Какво обсъждаха току-що?
— Според мен, Съсъд, спореха дали да се нападне, или не бунтовната провинция и да бъде върната под законната кралска власт.
— Бунтовна провинция ли?
— Да, Съсъд. Вашият народ е в състояние на бунт срещу кралството.
— Но не ние, а вие сте въстанали срещу нас!
Трилидийс повдигна вежда.
„Различни гледни точки за историята, явно“, помисли Сири.
— Мога да разбера как някой би могъл да разсъждава като теб — каза тя. — Но… всъщност няма да ни нападнете, нали? Ние ви пратихме кралица, точно както настоявахте. И съответно следващият Бог крал ще има кралска кръв.
„Стига сегашният крал изобщо да реши да консумира брака ни…“
Трилидийс сви рамене.
— Най-вероятно не е нищо, Съсъд. Боговете просто трябваше да бъдат осведомени за текущия политически климат в Т’Телир.
Думите му не я утешиха много. Сири потръпна. Трябваше ли да предприеме нещо? Да се намеси в политиката в защита на Идрис?
— Съсъд — каза Трилидийс.
Тя го погледна. Островърхата му шапка беше толкова висока, че забърсваше платнището на навеса. В град, пълен с цветове и красота, незнайно защо издълженото лице на Трилидийс й се стори още по-бледо.
— Да?
— Има един доста деликатен въпрос, който трябва да обсъдя с вас.
— Какъв е той?
— Монархиите са ви нещо познато — каза той. — Всъщност вие сте дъщеря на крал. Допускам, че знаете колко важно е за едно управление да има сигурен и стабилен план за наследство.
— Предполагам.
— Следователно — продължи Трилидийс — разбирате, че е от особена важност да бъде осигурен наследник колкото може по-скоро.
Сири се изчерви.
— Работим по това.
— С цялото дължимо уважение, Съсъд — каза Трилидийс, — налице е известно несъгласие за това доколко наистина го правите.
Сири се изчерви още повече. Косата й стана тъмночервена, щом извърна поглед от тези строги очи.
— Такива спорове, разбира се, се ограничават само до хората в двореца — каза Трилидийс. — Можете да разчитате на дискретността на персонала и жреците.
— Откъде знаете? — попита Сири. — Искам да кажа, за нас. Може би наистина… работим над това. Може би ще получите наследника си преди да сте го разбрали.
Трилидийс примига, изгледа я, все едно е поредната счетоводна таблица, която трябва да попълни, и каза:
— Съсъд. Наистина ли мислите, че бихме взели една непозната, чужда жена и ще я поставим близо до най-святия от боговете ни, без да я държим под наблюдение?
Сири затаи дъх и за миг я обзе ужас. „Разбира се! Разбира се, че са наблюдавали. За да са сигурни, че няма да нараня Бога крал и че нещата вървят според замисъла.“
Не стигаше ли, че трябваше да коленичи гола пред съпруга си? Но да бъде наблюдавана от хора като Трилидийс — хора, които виждаха в нея не жена, а досада — това бе още по-ужасно. Тя се преви и присви ръце над гърдите си и разголващото деколте.
— Вижте — каза Трилидийс и се наведе към нея. — Разбираме, че Богът крал може да не е това, което сте очаквали. Може би дори е… трудно да се работи с него. Вие обаче сте жена и би трябвало да знаете как да използвате чара си, за да го мотивирате.
— Как мога да го „мотивирам“, щом не мога да говоря с него и дори да го поглеждам? — сопна се тя.
— Сигурен съм, че ще намерите начин — отвърна Трилидийс. — Имате само една задача в този дворец. Искате да гарантирате сигурността на Идрис, нали? Добре, дайте на жречеството на Бога крал това, което желаем, и вашите бунтовници ще спечелят благосклонността ни. С колегите ми имаме доста влияние в двора и можем да направим много, за да предпазим отечеството ви. Молим ви само да изпълните този единствен дълг. Дайте ни наследник. Дайте ни стабилност на кралството. Не всичко в Халандрен е толкова… сплотено, колкото може би ви се е сторило в началото.
Сири остана присвита, без да вдига очи към него.
— Виждам, че разбирате — каза той. — Чувствам, че… — Замълча и се извърна настрани. Към ложата на Сири се приближаваше свита. Хората в нея носеха златисто и червено, а високата фигура пред тях бе причината да блестят с ярки цветове.
Трилидийс се намръщи и каза:
— Ще говорим пак, ако се наложи. Изпълнете дълга си, Съсъд. Иначе ще има последствия.
Не изглеждаше опасна. Това, повече от всичко друго, склони Лайтсонг да се съгласи с притесненията на Блашуивър. „Твърде дълго съм бил в двора — помисли той, докато се усмихваше вежливо на кралицата. — Цял живот всъщност.“