Задържа косата си под контрол. Съзнателно вдишваше и издишваше дълбоко. Не поглеждаше навън през затъмнения прозорец към светлините на града, който трябваше да е заспал. Просто седеше.
Изтръпнала.
Последното писмо — последното преди смъртта на Лемекс — лежеше най-отгоре. Беше само отпреди няколко седмици.
„Приятелю“, казваше почеркът на баща й.
Разговорите ни ме обезпокоиха повече, отколкото смея да призная. Говорих дълго с Ярда. Не виждаме никакво решение.
Войната иде. Вече всички го знаем. Продължаващите — и все по-оживени — спорове в Двора на боговете издават обезпокоителна тенденция. Парите, които изпратихме, за да изкупиш достатъчно Дъх да присъстваш на тези събрания, са най-доброто вложение, което съм правил.
По всичко личи, че Безжизнените на Халандрен ще тръгнат към нашите планини. Поради това ти давам съгласието си да направиш каквото обсъждахме. Всякакви вълнения, които можеш да предизвикаш в града — всякакво забавяне, което можеш да ни спечелиш, — ще са изключително ценни. Допълнителните средства, за които помоли, би трябвало вече да са пристигнали.
Скъпи приятелю, длъжен съм да призная слабостта в себе си. Никога няма да мога да пратя Вивена като заложник в онова драконово гнездо, наречено град. Да я пратя би означавало да я убия. Макар да знам, че би било най-добре за Идрис, ако го направя.
Все още не съм сигурен какво ще направя. Няма да пратя нея, защото твърде много я обичам. Но нарушаването на договора би навлякло гнева на Халандрен срещу народа ми още по-бързо. Боя се, че в близките дни ще трябва да взема много трудно решение.
Но това е същината на кралския дълг.
До следващото писмо.
Вивена извърна очи от писмото. В стаята цареше съвършена тишина. Искаше й се да закрещи на писмото и на баща си, който беше толкова далече. Ала не можеше. Беше обучена добре. Изблиците бяха безполезна проява на арогантност.
Не привличай внимание към себе си. Не се поставяй над другите. Който хвърчи високо, ще падне ниско. Но какво да кажем за човека, който убива една от дъщерите си, за да спаси другата? Какво да кажем за човека, който твърди — в лицето ти, — че смяната била по други причини? Че била за доброто на Идрис? Че изобщо не е заради предпочитание?
Какво да кажем за краля, предал най-висшите догми на религията си, за да закупи Дъх за един от шпионите си?
Вивена примига, за да махне сълзата в окото си, а след това стисна зъби, ядосана и на себе си, и на света. Баща й уж трябваше да е добър човек. Съвършеният крал. Мъдър и вещ, винаги сигурен в себе си и винаги прав.
Мъжът, когото бе видяла в тези писма, беше много повече човек. Защо трябваше да е толкова стъписана, че научава това?
„Няма значение — каза си тя. — Всичко това няма значение.“ Фракциите в управлението на Халандрен тласкаха държавата към война. След като бе прочела откровените думи на баща си, най-сетне му вярваше напълно. Войските на Халандрен най-вероятно щяха да настъпят към отечеството й преди да е изтекла тази година. И тогава Халандрен — толкова цветен и толкова измамен — щеше да държи Сири заложница и да заплашва да я убие, ако Деделин не се предаде.
Баща й нямаше да предаде кралството си. Сири щеше да бъде екзекутирана.
„А аз съм тук точно затова. Да го предотвратя.“ Ръцете й стиснаха по-здраво ръбовете на писалището, брадичката й се стегна. Тя избърса от окото си една предателска сълза. Беше обучавана да е достатъчно силна дори в чужд град и сред хората му. Чакаше я работа.
Стана, обърна гръб на писмата на масата, на торбичката с монети и на дневника на Лемекс и заслиза по стъпалата, като отбягваше счупените.
Наемниците учеха Парлин да играе някаква игра с дървени карти. Тримата вдигнаха очи, щом се приближи към тях. Тя седна скромно на пода, присвила крака под себе си.
И заговори.
— Знам откъде са дошли част от парите на Лемекс. Идрис и Халандрен скоро ще тръгнат на война. Заради тази заплаха баща ми е дал на Лемекс много повече пари, отколкото знаех. Пратил му е достатъчно пари, за да закупи петдесет Дъха, и му е разрешил да влезе в двора и да съобщава за обсъжданията. Явно баща ми не е знаел, че Лемекс вече е имал внушително количество Дъх.
Тримата мъже се смълчаха. Тонк Фах погледна към Дент, който се беше подпрял на едно съборено счупено кресло.
— Вярвам, че Лемекс все пак е бил верен на Идрис — продължи тя. — Личните му писма го показват сравнително ясно. Не е бил предател, просто е бил алчен. Искал е колкото може повече Дъх, защото е чул, че удължава човешкия живот. Лемекс и баща ми са замисляли да осуетят военните подготовки вътре в самия Халандрен. Лемекс е обещал да намери начин да саботира армиите на Безжизнените, да нанесе щети на припасите на града и като цяло — да подрони годността им да водят война. За да постигне това, баща ми му е пратил голяма сума пари.