— Нападайте! — извика Вивена. — Вие сте охраната ми, вие сте… — Замълча, като видя, че двамата мъже започнаха да се кискат.
„О, Цветове, не пак.“
— Какво? Някаква шега ли? Вие ли го боядисахте сив? Какво става тук?
— Хайде движение, скала на крака такава — каза глас зад Безжизнения.
Съществото пристъпи в стаята. Носеше две платнени торби на раменете си. Щом влезе, зад него се показа жена. Беше ниска, едра в ханша и бюста, със светлокафява коса, стигаща до раменете. Стоеше с ръце на кръста и изглеждаше притеснена.
— Дент — отсече тя. — Той е тук. В града.
— Добре — отвърна Дент и се изтегна отново. — Дължа му един меч в корема.
Жената изсумтя.
— Той уби Арстийл. Защо мислиш, че можеш да го надвиеш?
— Винаги съм бил по-добрият с меча — отвърна Дент невъзмутимо.
— Арстийл също беше добър. Сега е мъртъв. Коя е тази жена?
— Новата работодателка.
— Дано живее по-дълго от предишния — изсумтя жената. — Буца, сложи ги долу и иди да вземеш другата торба.
Безжизненият остави торбите и тръгна обратно. Вивена се загледа след него, вече досетила се, че ниската жена трябва да е Бижутата, третият член от екипа на Дент. Но какво правеше тя с Безжизнен? И как беше намерила новата къща? Сигурно Дент й бе пратил съобщение.
— Какво ви става? — попита Бижутата, след като я погледна. — Да не би някой Пробуждащ да ви открадна цветовете?
Вивена се сепна.
— Какво?
— Искаше да каже защо изглеждате толкова изненадана — обясни Дент.
— И косата й е бяла — каза Бижутата и отиде до платнените торби.
Вивена се изчерви, разбрала, че стъписването я е надвило. Върна на косата си подходящия тъмен цвят. Безжизненият влезе, понесъл друга торба.
— Откъде се взе това същество? — попита Вивена.
— Какво? Буцата ли? Направен е от мъртво тяло, явно — каза Бижутата. — Не съм го правила аз — просто платих да ми го направят.
— За доста пари — добави Тонк Фах.
Съществото изтропа обратно в стаята. Не беше необичайно високо — не като Завърнал се. Можеше да мине за обикновен, макар и доста мускулест мъж. Само цветът на кожата и безизразното лице го отличаваха.
— Купила си го? Кога? Току-що?
— Не — отвърна Тонк Фах. — Буцата си го имаме от месеци.
— Полезно е да си имаш Безжизнен подръка — каза Дент.
— И не ми казахте за това? — възкликна Вивена, като се помъчи да не издаде истерията в гласа си. Първо трябваше да се оправи с града и всичките му цветове и хора. След това й бяха натрапили внушителна доза нежелан Дъх. Сега пред нея стоеше най-нечестивото изчадие на света.
— Темата така и не възникна. — Дент сви рамене. — Те са доста обичайни в Т’Телир.
— Току-що говорехме как да надвием тези същества — каза Вивена. — Не да ги използваме.
— Говорехме как да надвием някои от тях — поправи я Дент. — Принцесо, Безжизнените са като мечове. Те са инструменти. Не можем да унищожим всички в града, дори и да искаме. Само тези, които използват враговете ни.
Вивена въздъхна и седна на дървения под. Безжизненият донесе още една торба, а след това Бижутата посочи към ъгъла. Съществото отиде там и застана в очакване на следващи заповеди.
— Ето — каза Бижутата на другите двама, докато развързваше последната торба. — Каквото поискахте. — Обърна я настрани и вътре блесна лъскав метал.
Дент се усмихна и стана. Срита Тонк Фах, за да го събуди — едрият мъж имаше странната способност да заспива когато му хрумне, — и се приближи до торбата. Извади няколко меча, лъскави и нови на вид, с дълги тънки остриета. Направи няколко замаха във въздуха с един, докато Тонк Фах се приближи лениво и извади няколко остри ками, по-къси мечове и кожени жакети.
Вивена подпря гръб на стената и задиша бавно, за да се успокои. Постара се да потисне страха си от Безжизнения в ъгъла. Как можеха просто ей така да обикалят около него, без да му обръщат внимание? Съществото беше толкова неестествено, че й идеше да се сгърчи от ужас.
Дент най-сетне забеляза реакцията й, каза на Тонк Фах да смаже оръжията, а след това се приближи и клекна пред нея.
— Този Безжизнен проблем ли ще е, принцесо?
— Да — отвърна тя кратко.
— Значи ще трябва да го разрешим — каза той и я погледна в очите. — Екипът ми не може да действа, ако ни вържете ръцете. Бижутата вложи много усилия да научи подходящите Заповеди за използване на Безжизнен, да не говорим за поддържането му.
— Тя не ни трябва.
— О — отвърна Дент. — Трябва ни. Принцесо, вие идвате в този град с много предразсъдъци. Не ми е работа да ви казвам какво да правите с тях. Аз съм само ваш служител. Но ще ви кажа, че не знаете и половината неща, които си мислите, че знаете.