— Не става въпрос за това, което „си мисля, че знам“, Дент — каза Вивена. — Въпросът е в какво вярвам. Тялото на човек не трябва да бъде насилвано, като го върнеш към живот, за да ти служи.
— Защо не? — попита той. — Теологията ви твърди, че душата напуска, когато тялото умре. Трупът е само рециклирана пръст. Защо да не се използва?
— Грешно е — каза Вивена.
— На семейството на покойника е добре платено за трупа.
— Все едно.
Дент се наведе към нея.
— Е, добре. Но ако заповядате на Бижутата да се махне, заповядвате го на всички ни. Ще ви върна парите и можете да си наемете друг екип охранители. Можете да използвате тях.
— Мислех, че имаме договор — сопна се Вивена.
— Имаме. Но мога да напусна когато поискам.
Тя замълча. Стомахът й се беше свил.
— Баща ви е готов да използва средства, с които не е съгласен — заговори Дент. — Съдете го, ако трябва, но ми кажете следното. Ако използването на Безжизнен би могло да спаси кралството ви, коя сте вие, че да пренебрегнете тази възможност?
— Защо те интересува? — попита Вивена.
— Просто не обичам да оставям нещата недовършени.
Вивена извърна очи.
— Погледнете го така, принцесо. Можете да работите с нас — което ще ви даде възможности да обясните възгледите си и може би да промените отношението ни към неща като Безжизнените и БиоХромата. Или можете да ни изгоните. Но ако ни отхвърлите заради греховете ни, не се ли изтъквате? Петте видения не казват ли нещо за това?
Вивена се намръщи. „Откъде знае толкова много за аустризма?“
— Ще помисля за това. Защо Бижутата донесе толкова мечове?
— Ще ни трябват оръжия — отвърна Дент. — За насилията, за които вече говорихме.
— Нямате ли си оръжия?
Дент повдигна рамене.
— Тонк обикновено носи кривак или нож, понеже мечовете привличат внимание. По-добре е човек да не се набива на очи. Народът ви има една интересна мъдрост в това отношение.
— Но сега…
— Сега всъщност нямаме избор — каза той. — Ако ще продължаваме с плановете на Лемекс, нещата ще станат опасни. — Изгледа я. — Което ме подсети. Има още нещо, за което трябва да помислите.
— Какво?
— Диханията, които имате — каза Дент. — Те са инструмент. Също като Безжизнения. Знам, че не одобрявате начина, по който са добити. Но фактът е, че ги имате. Ако десетина роби капнат от умора, за да изковат меч, каква е ползата, ако стопиш меча и откажеш да го използваш? Не е ли по-добре да използваш меча и да се опиташ да спреш хората, извършили зло?
— Какво имаш предвид? — попита Вивена, макар да усещаше, че вече знае.
— Трябва да се научите да използвате Диханията — каза Дент. — Един Пробуждащ зад гърба ни ще е добре дошъл за мен и Тонкс.
Вивена затвори очи. Трябваше ли да я наранява и с това, след като едва беше надмогнала притесненията си покрай Безжизнения? Очаквала беше да се натъкне на колебания и пречки в Т’Телир. Просто не беше очаквала да се изправи пред толкова трудни решения. И не беше очаквала да застрашат душата й.
— Няма да стана Пробуждаща, Дент — каза тихо Вивена. — Може да си затворя очите за Безжизнения, засега. Но няма да Пробуждам. Надявам се да отнеса тези Дихания в смъртта си, за да не може никой друг да се облагодетелства, като ги прибере. Каквото и да казваш, ако купиш меч, изкован от изтощени от труд роби, само окуражаваш злите търговци.
Дент замълча. После кимна и стана.
— Вие сте шефът и кралството си е ваше. Ако се провалим, единственото, което губя аз, е работодател.
— Дент — каза Бижутата и се приближи, почти без да обръща внимание на Вивена. — Не ми харесва това. Първо, не ми харесва, че той е тук. Има Дъх — според донесенията, изглежда, е достигнал поне до Четвъртото извисяване. Може би Петото. Обзалагам се, че го е взел от Вахр.
— Как изобщо разбра, че е той? — попита Дент.
Бижутата изсумтя.
— Всички говорят. Хора, намерени заклани в задни улички, с прогнили и почернели рани. Нов могъщ Пробуждащ броди из града с меч с черна дръжка в сребърна ножница. Такс е, няма спор. Сега е под друго име.
Дент кимна.
— Вашер. Използва го от известно време.
Вивена се намръщи. „Меч с черна дръжка. Сребърна ножница. Мъжът на арената?“
— За кого говорите?
Бижутата я погледна с неприязън, но Дент само сви рамене.
— За един… наш стар приятел.
— Голяма беля е — каза събудилият се Тонк Фах. — Оставя много трупове по дирята си и има странни мотиви — не разсъждава като другите хора.
— По някаква причина го интересува войната, Дент — каза Бижутата.
— Остави го — отсече Дент. — Това само ще го доведе по-скоро на пътя ми. — Обърна се и махна равнодушно с ръка. Вивена се загледа след него, забелязала отчаянието в стъпките му и късите отсечени движения.