— Трябва да ми кажеш нещо! — настоя Сири.
— Съсъд. — Сини пръсти се наведе към нея. — Много ви моля, съветвам ви да говорите тихо. Не знаете колко фракции има в този дворец. Член съм на много от тях и една изтървана дума от ваша страна би могла… не, ще означава… смъртта ми. Разбирате ли това? Можете ли да разберете това?
Тя се поколеба.
— Не би трябвало да излагам живота си на опасност заради вас. Но в това споразумение има неща, с които не съм съгласен. Тъй че ви предупреждавам. Гледайте да не дадете дете на Бога крал. Ако искате да научите повече за това, четете. Честно, мислех, че сте малко по-подготвена.
След тези думи малкият мъж си тръгна.
Сири поклати глава. Въздъхна, отвори вратата и влезе в спалнята на Бога крал. Затвори я, погледна го — той също я наблюдаваше, както винаги, — после смъкна роклята си и остана по риза. Отиде до леглото и седна, изчака няколко минути, преди да се качи и да си изиграе играта с подскачането и стоновете. Понякога я разнообразяваше — променяше ритмите, ставаше изобретателна.
Щом свърши, се отпусна на завивките и се изтегна на възглавниците, за да помисли. „Можеше ли Сини пръсти да е още по-неясен?“, каза си отчаяно. Малкото, което знаеше за политическите интриги, й подсказваше, че хората предпочитат да са лукави — неясни дори, — за да се предпазят от последствията.
„Четете…“
Странен съвет. Ако тайните бяха толкова видими, защо тогава щяха да са опасни?
Все пак, след като помисли, усети, че е благодарна на Сини пръсти. Не можеше всъщност да го вини за нерешителността му. Вероятно вече се беше изложил на много по-голяма опасност, отколкото трябваше. Без него дори нямаше да е разбрала, че е застрашена. В известен смисъл той беше единственият й приятел в града — човек като нея самата, човек привлечен тук от друга страна. Страна, засенчена от красивия бляскав Халандрен. Човек, който…
Мислите й прекъснаха. Усети нещо непривично. Отвори очи.
Някой беше надвиснал над нея в тъмното.
Неволно изпищя от изненада. Богът крал отскочи и залитна. Тя изпълзя към таблата на леглото и дръпна завивките над гърдите си… макар жестът да беше глупав, разбира се — той я беше гледал гола толкова нощи.
Богът крал стоеше в тъмното си облекло. Изглеждаше неуверен на мигащата светлина на камината. Никога не беше питала слугите защо носи черно. Би трябвало всъщност да предпочита бяло, на което можеше да въздейства драматично със своята БиоХрома.
Изтекоха няколко мига. Сири седеше стиснала завивките пред себе си. „Престани да се държиш глупаво — каза си. — Той изобщо не те е заплашвал.“
— Няма нищо — промълви тя. — Просто ме стресна.
Той я погледна. И тя с изненада осъзна, че му е заговорила за първи път след избухването си преди седмица. Сега, докато стоеше прав, можеше да види колко… героичен изглежда. Висок, с широки рамене, като статуя. Човек, но много по-едър на ръст и с по-изящни пропорции. Предпазливо, издавайки повече колебливост, отколкото изобщо би се очаквало от мъж, носещ титлата Бог крал, той пристъпи към леглото и седна на ръба.
След това хвана ризата си и я вдигна нагоре.
„О, Аустре — помисли тя внезапно стъписана. — О, Боже, Господи на Цветовете! Това е то! Най-после ще легне с мен!“
Не можеше да надвие трепета си. Тъкмо се беше уверила, че е в безопасност. Не искаше да минава през това.
„Не мога да го направя! Не мога!“
Богът крал измъкна нещо изпод ризата си, а след това я пусна да се смъкне. Сири седеше задъхана и бавно осъзнаваше, че няма да й посегне. Успокои се и върна цвета на косата си. Богът крал остави нещото на леглото и на светлината на огъня тя видя, че е… книга. В първия миг си помисли за четенето, за което бе споменал Сини пръсти, но бързо отхвърли тази идея. Според заглавието, изписано на гръбчето, тази книга беше разкази за деца.
Богът крал отпусна пръстите си на нея, а след това деликатно я отвори на първата страница. Белотата на пергамента се пречупи под силата на БиоХромата му и разпръсна дъга от цветове. Това обаче не изкриви текста и Сири предпазливо се наведе, за да погледне думите.
Вдигна очи към Бога крал. Лицето му не изглеждаше толкова напрегнато, колкото беше обикновено. Той кимна към страницата и посочи първата дума.
— Искаш да прочета това ли? — попита Сири шепнешком — заради жреците, които можеше да подслушват.
Богът крал кимна отново.
— Пише „Разкази за деца“ — каза Сири объркано.
Той обърна книгата, за да погледне. Потърка се замислено по брадичката.
„Какво става?“, помисли Сири. Изглежда, той нямаше намерение да ляга с нея. Дали не очакваше да му почете? Не можеше да си представи, че ще я моли за нещо толкова детинско. Погледна го отново. Той отново завъртя книгата и посочи първата дума. Кимна пак.