Задържа се така дълго, докато двамата мъже се бореха, но не можеха да се измъкнат от задушаващите хватки. После отдръпна крака си от врата на втория страж, смъкна първия на земята, изви отново два пъти палеца си и освободи пръстите-пискюли.
„Не ме използва много — измърмори недоволно Нощна кръв. — А можеше. Аз съм меч.“
Без да му обръща внимание, Вашер се огледа в тъмното да не би да го е забелязал някой.
„Сериозно, по-добър съм от риза. Щях да ги убия. Виж, още дишат. Глупава риза.“
„Това беше целта — помисли Вашер. — Труповете носят повече неприятности от припаднали хора.“
„Можех да ги припадна“, бързо се отзова Нощна кръв.
Вашер поклати глава и се шмугна в сградата. Палатите на Завърналите се — този също — общо взето не бяха нещо повече от куп стаи с цветни завеси на входовете. В Халандрен беше толкова топло, че всъщност нямаше нужда от врати.
Не мина през централните помещения, а се задържа в околния вход за слугите. Ако осведомителят му не го беше излъгал, това, което му трябваше, можеше да се намери в североизточната страна на сградата. Тръгна и в движение разви въжето от кръста си.
„Коланите също са глупави — каза Нощна кръв. — Те…“
В този момент четирима слуги завиха на ъгъла точно пред Вашер. Той ги погледна стъписан, но не особено изненадан.
Стъписването на слугите продължи секунда повече от неговото. И в тази секунда въжето в ръката му изплющя напред.
— Дръж — Заповяда той, влагайки повечето от останалия си Дъх. Въжето се уви около ръката на един от слугите, макар Вашер да се беше целил към врата. Той изруга и дръпна слугата напред. Мъжът извика и се натресе с все сила в ръба на стената. Другите понечиха да побегнат.
Вашер развъртя Нощна кръв с другата си ръка.
„Да!“, възкликна мечът в ума му.
Вашер не го извади от ножницата. Просто го метна напред. Мечът се хлъзна по пода и спря пред тримата мъже. Единият замръзна и го погледна вцепенен. След това посегна плахо към него, с изпълнени с удивление очи.
Другите двама побягнаха с ревове, че в палата е нахлул натрапник.
„Проклятие!“, помисли Вашер. Дръпна въжето и смъкна на пода овързания слуга. Докато той се мъчеше да се изправи, Вашер се втурна напред и уви въжето около ръцете и тялото му. До тях другият надигна Нощна кръв с блеснали очи, забравил и за Вашер, и за приятеля си. Откопча ключалката на дръжката и понечи да извади меча.
Успя да го изтегли само около пръст — и от ножницата се заизлива тъмен, гъст като течност дим. Част от него закапа към пода, пипала се изпънаха, увиха се около ръката му и засмукаха цвета от кожата му.
Вашер изрита слугата с единия крачол на Пробудения си панталон, събори го и го принуди да пусне Нощна кръв. Остави първия да се гърчи овързан, сграбчи този, който държеше меча, и блъсна главата му в стената.
После сграбчи Нощна кръв, натика го в ножницата и щракна закопчалката. Чак след това се наведе и докосна въжето, овързало замаяния слуга.
— Твоят Дъх към моя — изрече и върна Дъха си от въжето, като остави мъжа вързан.
„Не ме остави да го убия“, измърмори Нощна кръв недоволно.
„Труповете. Забрави ли?“
„И… двама ми избягаха. Не е редно.“
„Не можеш да изкусиш сърцата на чисти хора, Нощна кръв.“ Колкото и да обясняваше на меча, той, изглежда, не можеше да схване идеята.
Вашер бързо тръгна по коридора. Вече се чуваха разтревожени викове и призиви за помощ.
Нямаше никакво желание да се бие със слуги и войници, така че се спря. Забеляза мимоходом, че Пробуждането на въжето е отнело цвета от ботушите и наметалото му — единствените части от облеклото му, които не бяха Пробудени.
Сивото облекло щеше мигновено да го отличи какъв е. Но мисълта да отстъпи го вбеси. Изскърца със зъби от безсилие и шибна стената с юмрук. Всичко би трябвало да мине много по-гладко.
„Ужасен си в прокрадването, казах ти“, обади се Нощна кръв.
„Млъкни“, помисли Вашер, решен да не бяга. Бръкна в кесията на колана си и измъкна нещо от нея: мъртва катерица.
„Юк“, изсумтя презрително Нощна кръв.
Вашер коленичи, отпусна длан върху телцето и Заповяда:
— Пробуди се за моя Дъх. Служи на нуждите ми, живей по моя Заповед и моя дума. Паднало въже.
Последните думи, „паднало въже“, оформиха защитната фраза. Вашер можеше да изрече каквото и да е, но избра първото, което му хрумна.
Един Дъх се изцеди от тялото му и се вля в трупчето на животинката. И тя се размърда. Този Дъх Вашер никога нямаше да си върне — сътворяването на Безжизнен беше невъзвратим акт. Катеричката изгуби цвят, изцеди се до сиво, докато Пробуждането се захранваше с цветовете, за да подсили превръщането. От друга страна, катерицата си беше сива, тъй че разликата трудно щеше да се забележи. Точно затова Вашер обичаше да използва катерици.