За тарачин се смяташе, че е една от най-трудните игри на света. Изискваше сила, за да се хвърлят топките правилно, остър ум, за да прецениш къде точно да ги хвърлиш, координация, за да го постигнеш с нужната точност, и голямо разбиране за стратегия, за да избереш подходящата топка, която да господства на игралното поле.
— Четиристотин и тринайсет точки — обяви един слуга, след като писарите долу му подадоха числата.
— Поредно великолепно хвърляне — каза Труткол и се надигна от дървения си шезлонг. — Как го правиш? Никога не бих помислил да използвам извърната топка за това хвърляне.
„Така ли ги наричат оранжевите?“, помисли Лайтсонг, докато се връщаше на шезлонга си.
— Трябва просто да разбираш игралното поле — обясни той. — И да се научиш да влизаш в ума на топката. Мислиш като нея, разсъждаваш както би могла да разсъждава тя.
— Разсъждаваш като топка? — Лайфблесър се надигна. Носеше широк халат в неговите цветове, синьо и сребристо. Избра си зелена топка от лавицата и се взря в нея. — Що за разсъждения има една топка?
— Топчести, предполагам — подхвърли небрежно Лайтсонг. — А по съвпадение, това е и любимият ми тип. Може би затова съм толкова добър в играта.
Лайфблесър се намръщи и отвори уста да отговори. А после я затвори, видимо объркан от коментара на Лайтсонг. За жалост превръщането в бог не увеличаваше умствения капацитет редом с физическите атрибути. Лайтсонг нямаше нищо против. За него истинското забавление в играта на тарачин не беше свързано с това къде падат топките.
Лайфблесър хвърли и седна отново.
— Наистина, Лайтсонг — каза с усмивка. — Казвам го като комплимент, но компанията ти може да е изтощителна!
— Да. — Лайтсонг отпи от чашата си. — Като комар съм в това отношение. Труткол, не е ли твой ред да хвърляш?
— Всъщност пак е твоят — каза Уедърлав. — Постигна коронния чифт в последното си хвърляне, забрави ли?
— А, да, как можах да забравя — отвърна Лайтсонг и стана. Взе нова топка, хвърли я през рамо на моравата и седна отново.
— Петстотин и седем точки — обяви жрецът.
— Е, това си беше чисто перчене — каза Труткол.
Лайтсонг не отвърна. Според него това, че най-невежият в играта обикновено се оказваше най-добрият, издаваше вътрешен недостатък. Но се съмняваше, че другите го приемат така. И тримата бяха отдадени на спорта си и играеха всяка седмица. За щастие нямаше много други неща, с които да запълват времето си.
Лайтсонг подозираше, че продължават да го канят само защото искат най-сетне да докажат, че могат да го победят. Ако беше схванал правилата, щеше да се опита да загуби нарочно, за да не настояват повече да играе с тях. Все пак му харесваше как победите му ги дразнят — макар да не издаваха никога нещо повече от съвършено благоприличие, разбира се. Тъй или иначе, предвид обстоятелствата той подозираше, че няма да може да загуби, дори да иска. Доста трудно е да загубиш игра, след като нямаш никаква представа какво трябва да направиш, за да я спечелиш.
Най-сетне Труткол пристъпи, за да хвърли. Винаги носеше облекло в боен стил, а кафявият и белият цвят му стояха очарователно. Лайтсонг подозираше, че го е яд, че вместо да му дадат Безжизнените заповеди като длъжност в двора, му бяха дали глас по въпросите на търговията с други кралства.
— Чух, че си говорил с кралицата преди няколко дни, Лайтсонг — каза Труткол, след като направи хвърлянето си.
— Да — отвърна Лайтсонг и отпи от чашата си. — Беше необикновено учтива, трябва да кажа.
Уедърлав се засмя, явно приел последния коментар за сарказъм — което беше малко дразнещо, тъй като Лайтсонг беше съвсем искрен.
— Целият двор е забръмчал — каза Труткол, обърна се, отметна пелерината си назад, а след това се подпря на перилото на терасата и зачака да пресметнат точките му. — Идрианците нарушиха договора, така да се каже.
— Неподходящата принцеса — съгласи се Уедърлав. — Това ни дава удобна възможност.
— Да — отрони замислено Труткол. — Но възможност за какво?
— Да нападнем! — заяви с обичайната си глуповата откровеност Лайфблесър.
Другите двама го изгледаха намръщено.
— Много повече може да се спечели от това, Лайфблесър.
— Мда — отрони Уедърлав и разсеяно завъртя последните капки вино в чашата си. — Плановете ми вече са в ход, разбира се.