Всеки ден изслушваше петиции, макар да нямаше никакво намерение да отдаде своя Дъх и да умре. Тълкуваше картини, макар изобщо да не мислеше, че вижда в тях нещо пророческо. Дали можеше да помогне на властта в двора да се подготви, след като не вярваше, че виденията му означават нещо? Още повече ако тази подготовка помагаше да се защити една млада жена, която несъмнено нямаше никакви други съюзници?
Ларимар му беше казал да направи най-доброто. Което се очертаваше като ужасно много работа. За жалост неправенето на нищо започваше да изглежда като още повече работа. Понякога, когато стъпиш в нещо мръсно, единственото, което ти остава, е да спреш и да се постараеш да го почистиш.
Въздъхна и поклати глава.
— Сигурно ще съжаля за това — измърмори тихо.
После тръгна да потърси Блашуивър.
Мъжът беше мършав, кожа и кости, и всяка черупка, която изсърбваше, караше Вивена да потръпва по две причини. Беше й трудно да повярва, че някой може да харесва такава слузеста храна… но пък мидите бяха от много рядък и скъп вид.
А плащаше тя.
Беше следобед, но ресторантът беше пълен. Тези хора защо се хранеха тук, след като беше по-разумно да си купят храна и да се приберат вкъщи? Цялата идея за ресторантите все още й изглеждаше странна. Нямаха ли тези мъже жени или слуги, които да им готвят? Не се ли чувстваха неудобно да се хранят на публично място? Беше толкова… безлично.
Дент и Тонк Фах седяха от двете й страни. И, разбира се, също похапваха от блюдото с миди. Вивена не беше сигурна — съзнателно не беше попитала, — но подозираше, че са сурови.
Слабият мъж срещу нея изсърба поредната черупка. Не изглеждаше особено доволен въпреки скъпата обстановка и безплатната храна. Устните му бяха кривнати в леко презрителна усмивка и тя забеляза, че държи под око входа на ресторанта.
— Тъй — каза Дент, като остави поредната празна черупка на масата и избърса пръсти в покривката — обичайна практика в Т’Телир. — Можеш ли да ни помогнеш, или не?
Дребният мъж — казваше се Фоб — сви рамене.
— Това, което разправяш, е безумно, наемнико.
— Познаваш ме, Фоб. Кога съм те лъгал?
— Винаги, когато са ти плащали — изсумтя Фоб. — Просто никога не съм могъл да те хвана.
Тонк Фах се изсмя и посегна за нова мида. Тя се хлъзна от черупката, щом я поднесе към устата си. Вивена трябваше да се стегне, за да не се задави от лигавия плясък, който издаде, щом падна на масата.
— Но си съгласен с мен, че идва война — каза Дент.
— Разбира се — отвърна Фоб. — Но тя идва вече от десетилетия. Защо мислиш, че най-после ще почне точно тази година?
— А ти можеш ли да си позволиш да пренебрегнеш възможността да почне? — попита Дент.
Фоб се понамръщи и пак се зае с мидите. Тонк Фах почна да трупа черупките, за да види колко може да закрепи една върху друга, без да паднат. Вивена не казваше нищо засега. Нищожното й участие в тези срещи не я притесняваше. Наблюдаваше, учеше се и мислеше.
Фоб беше земевладелец. Прочистваше горите, а след това даваше земята под рента на земеделците. Често разчиташе на Безжизнени да му помогнат в разчистването — работници, които наемаше от правителството. Имаше само едно условие за наема. Избухнеше ли война, цялата храна, произвеждана във владенията му във военно време, ставаше собственост на Завърналите се.
Беше си добра сделка. Правителството най-вероятно бездруго щеше да присвои земите му по време на война, тъй че той всъщност не губеше нищо освен правото си да се оплаква.
Фоб изяде още една мида. „Къде успява да ги натъпче всичките?“, помисли тя. Беше успял да изсърба почти два пъти повече от гадните дребни същества, отколкото Тонк Фах.
— Няма да дочакаш есенната жътва, Фоб — каза Дент. — Доста ще загубиш тази година, ако се окажем прави.
— Но — вметна Тонк Фах и постави нова черупка на купчината, — ожъни рано, продай запасите си и ще изпревариш конкурентите.
— А вие какво печелите? — попита Фоб. — Откъде да знам дали същите конкуренти не са ви наели да ме убедите, че предстои война?
Настъпи тишина, от която дрънченето на прибори по другите маси стана по-осезаемо. Най-сетне Дент се обърна, погледна Вивена и тя кимна.
Нагласи шала си — не строгия, който си беше донесла от Идрис, а копринен, прозрачен, който й беше намерил Дент. Погледна Фоб в очите, след което промени косата си в тъмночервена: само тримата на масата можеха да забележат промяната, и то ако гледаха внимателно.
Фоб замръзна.
— Я го направи пак.
Тя я промени в руса.
Фоб се дръпна и мидата му се изхлъзна от черупката и пльокна на масата до изтърваната от Тонк Фах.