— О, принцесо — каза мъжът и забърза към тях, без да обръща внимание на оръжията. — Вие сте! Чух слухове, но… о, вие сте тук!
Дент погледна рязко Тонк Фах и едрият наемник се пресегна и изпъна ръка пред мъжа, преди той да е успял да се приближи твърде много до Вивена. Тя би си помислила, че такава предпазливост е ненужна, но пък току-що беше видяла как Дент бе убил двама души за едно мигване на окото. Бавно започваше да осъзнава опасността, за която той не спираше да говори. Ако този мъж имаше скрито оръжие и малко умения, можеше да я убие още преди да е разбрала какво става.
Тази мисъл я смрази.
— Принцесо! — Мъжът падна на колене. — Ваш слуга съм.
— Моля те — каза тя. — Не ме поставяй над другите.
— О. — Мъжът вдигна глава и я погледна. — Извинете. Толкова време мина, откак напуснах Идрис! Но все пак сте вие!
— Как разбра, че съм тук?
— Идрианците в Т’Телир — каза мъжът. — Казват, че сте дошли да си върнете трона. Толкова дълго бяхме потискани, че мислех, че хората просто си измислят. Но е истина! Вие сте тук!
Дент я погледна, после погледна към ресторанта на Грабъл зад тях. А после кимна на Тонк Фах и каза:
— Претърси го и ще говорим някъде другаде.
„Някъде другаде“ се оказа зарината със смет порутина в беден район на петнайсетина минути път от ресторанта.
Вивена намираше бедняшките квартали на Т’Телир за много интересни, поне на интелектуално ниво. Дори тук имаше цвят. Хората носеха избелели облекла. От прозорците висяха ярки ивици плат, изпънати бяха на просторите и дори се валяха в локвите по улицата. Цветове, но избелели и мръсни. Като карнавал, залят от кален порой.
Остана извън съборетината с Бижутата, Парлин и идрианеца и чакаха, докато Дент и Тонк Фах се уверят, че сградата не крие някакви невидими заплахи. Обгърна се с ръце, обзета от странно чувство на отчаяние. Нещо грешно имаше сякаш в избелелите цветове в уличката. Бяха мъртви неща. Като красива птица, паднала и застинала на земята, с непокътнато телце — но магията на живота я няма.
Съсипани червени тонове, зацапани жълти, накъсани зелени. В Т’Телир дори простите неща — като крака на столове и чували — бяха боядисани в ярки цветове. Колко ли харчеха хората в този град за бои? Ако не бяха Сълзите на Едгли, ярките цветя, които растяха само около Т’Телир, щеше да е невъзможно. Халандрен беше развил цяла промишленост от гледането, събирането и произвеждането на бои от тези цветя.
Долови миризмата на смет и сбърчи нос. Миризмите също вече бяха по-силни, също като цветовете. Не че обонянието й се беше подобрило — просто нещата сякаш миришеха по-богато. Потръпна. Дори сега, седмици след поемането на Дъха, не се чувстваше нормално. Можеше да усеща гъмжащите хора на града, можеше да усети Парлин до себе си, загледан подозрително в уличките наоколо. Можеше да усети Дент и Тонк Фах вътре — единият като че ли оглеждаше мазето.
Можеше да…
Замръзна. Не можеше да усети Бижутата. Огледа се и я видя — с ръце на кръста и си мърмореше как я били оставили с „децата“. Безжизненото й изчадие беше до нея. Вивена не очакваше, че ще може да го усети. Защо обаче не можеше да усети Бижутата? Жегна я паника от мисълта, че и Бижутата може да е някакво извратено Безжизнено създание. А след това осъзна, че има съвсем просто обяснение.
Бижутата нямаше Дъх. Беше Бездушна.
След като вече знаеше какво да търси, беше очевидно. Дори без богатството си на Дъх би могла да го различи. По-малко искра имаше в очите на Бижутата. И изглеждаше вечно кисела.
Освен това изобщо не забелязваше кога Вивена я наблюдава. Какъвто и усет да караше другите да се озъртат, ако ги гледат, Бижутата не го притежаваше. Вивена извърна очи и усети, че се е изчервила. Дъх… беше все едно, че шпионира хората, когато се променят. Виждаше ги оголени.
„Горката жена — помисли си. — Как ли се е случило?“ Беше ли се продала? Или й го бяха отнели? Изведнъж се почувства неловко. „Защо трябва да имам толкова много, когато тя няма нищо?“ Беше от най-лошия вид суетност.
Усети, че Дент се приближава, още преди той да отвори вратата. Всъщност я блъсна така, че почти я откачи от пантите.
— Безопасно е — каза и я погледна. — Не е нужно да се включвате в това, ако не искате да си губите времето, принцесо. Бижутата може да ви заведе до къщата. Ще го разпитаме и ще ви известим.
Тя поклати глава.
— Не. Искам да чуя какво има да каже.
— И аз така си помислих — каза Дент. — Ще трябва да отменим следващата си среща обаче. Бижута, ти…
— Аз ще го направя — намеси се Парлин.