Дент млъкна и погледна Вивена.
— Виж какво. Може да не разбирам всичко, което става в този град — каза Парлин. — Но мога да занеса едно просто съобщение. Не съм идиот.
— Нека отиде — каза Вивена. — Вярвам му.
Дент сви рамене.
— Добре. Право по улицата, докато стигнеш площада със счупената статуя на конник, после свиваш на изток и излизаш от бедняшкия квартал. Следващата ни среща е в един ресторант, „Пътят на оръжейника“. От западната страна на пазара. Лесно ще го намериш.
Парлин кимна и тръгна, а Дент махна на Вивена и другите да влязат в сградата. Изнервеният идрианец — Тейм — влезе първи. Тя го последва и с изненада откри, че отвътре сградата изглежда доста по-здрава, отколкото отвън. Тонк Фах намери стол и го постави в центъра на стаята.
— Сядай — каза Дент и махна с ръка.
Тейм седна притеснено на стола.
— Добре — каза Дент. — Кажи сега как разбра, че принцесата ще е точно в онзи ресторант днес?
Тейм се заозърта притеснено.
— Просто случайно минавах наблизо и…
Тонк Фах изпука кокалчетата на пръстите си. Вивена го погледна и изведнъж забеляза, че изглежда по-… опасен. Небрежният едър мъж, който обичаше да подремва, беше изчезнал. На негово място стоеше бияч с навити ръкави и с впечатляващо издути мускули.
Тейм се потеше. Отстрани Буцата, Безжизненият, пристъпи в стаята, нечовешките му очи тънеха в сянка. Лицето му приличаше на нещо излято от восък. Подобие на човек.
— Аз… работя за един от босовете в града — заговори Тейм. — От време на време. Нищо важно. Когато си като нас, работиш каквото намериш.
— Като вас? — попита Дент, отпуснал ръка на дръжката на меча си.
— Да. Като нас, идрианците.
— Виждал съм идрианци с добро положение в града — каза Дент. — Търговци, лихвари.
— Късметлиите, сър. — Тейм преглътна. — Те имат пари. Всички работят с хора, които имат пари. Ако си обикновен човек, нещата са различни. Хората гледат дрехите ти, слушат говора ти и намират други да им свършат работата. Казват, че не сме благонадеждни. Или че сме досадни. Или че крадем.
— А крадете ли? — неволно попита Вивена.
Тейм я погледна, после погледна към мръсния под.
— Понякога. Само когато шефът нареди.
— Това все още не отговаря на въпроса как разбра къде да ни намериш, приятел — каза кротко Дент. Наблягането на думата „приятел“, плюс Тонк Фах от едната страна и Безжизнения от другата, накара Вивена да потръпне.
— Шефът ми говори много — обясни Тейм. — Знаеше какво става в оня ресторант — продаде информацията на двама души. Аз просто чух.
Дент се озърна към Тонк Фах.
— Всички знаят, че тя е в града — заговори бързо Тейм. — Всички сме чули слуховете. Не е съвпадение. Нещата са зле за нас. По-лоши са, отколкото бяха. Принцесата дойде да помогне, нали?
— Приятел — каза Дент. — Мисля, че ще е най-добре да забравиш за цялата тази среща. Разбирам, че ще има изкушение да продадеш информацията. Но ако го направиш, ще те намерим. И ще…
— Дент, спри — прекъсна го Вивена. — Престани да плашиш човека.
Наемникът я погледна изненадано, а Тейм подскочи.
— О, в името на Цветовете. — Тя се приближи и се присви до стола на Тейм. — Нищо лошо няма да ти се случи, Тейм. Добре направи, че ме потърси, и вярвам, че ще си мълчиш за срещата ни. Но кажи ми едно: ако нещата в Т’Телир са толкова зле, защо не се върнеш в Идрис?
— Пътуването струва пари, ваше височество — отвърна той. — Не мога да си го позволя — повечето от нас не могат.
— А много ли сте тук? — попита Вивена.
— Да, ваше височество.
Тя кимна, после каза:
— Искам да се срещна с другите.
— Принцесо… — почна Дент, но тя го сряза с поглед.
— Мога да събера някои. — Тейм закима енергично. — Обещавам. Познавам много идрианци.
— Добре. Защото наистина дойдох да помогна. Как ще се свържем с теб?
— Питайте за Рира — каза той. — Това е шефът ми.
Вивена стана и му посочи вратата. Тейм хукна, без да го подканят. Бижутата, която пазеше на входа, се отдръпна с неохота и го остави да духне навън.
В стаята настъпи тишина.
— Бижута — каза Дент. — Проследи го.
Тя кимна и излезе.
Вивена погледна двамата наемници. Очакваше да са й сърдити.
— О, защо го пусна толкова бързо? — измърмори Тонк Фах намръщено. Каквото и да беше направил, за да изглежда опасен, беше изчезнало. Изпарило се беше като вода по метал под слънцето.
— Лошо — каза Дент. — Сега ще е кисел до края на деня.
— Все не мога да бъда лошият напоследък — измърмори Тонк Фах, отпусна се по гръб и зяпна тавана. Маймунката се повъртя и седна на издутия му корем.
— Ще го преживееш — сопна се Вивена. — Защо бяхте толкова груби с него, между другото?