Тя го изгледа раздразнено, но той срещна погледа й твърдо и тя въздъхна, потупа Мърсистар по ръката и излезе от павилиона с Лайтсонг. Слугите и жреците им се изнизаха след тях.
— Какво правиш? — попита я Лайтсонг веднага щом се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуе Мърсистар.
— Привличам съмишленици — отвърна Блашуивър с блясък в очите. — Ще ни трябват нейните Безжизнени заповеди.
— Аз самият още не съм убеден, че ще ни трябват — каза Лайтсонг. — Войната може да се окаже ненужна.
— Както казах, трябва да сме предпазливи — отвърна Блашуивър. — Просто взимам мерки.
— Добре. — Имаше благоразумие в това. — Но не знаем дали идрианец е нахлул в палата на Мърсистар. Защо намекваш, че е бил идрианец?
— А мислиш ли, че е просто съвпадение? Някой да се промъква в палатите ни сега, с приближаващата се война?
— Да, мисля.
— И нарушителят случайно избира една от четиримата Завърнали се, които имат достъп до Безжизнените заповеди? Ако аз бях този, който тръгва на война срещу Халандрен, първото, което щях да направя, щеше да е да издиря тези Заповеди. Може би да видя дали не са записани някъде, или може би да се опитам да убия боговете, които ги държат.
Лайтсонг отново погледна към палата. В аргументите на Блашуивър имаше известна логика, но не бяха достатъчни. Изпита някакъв странен импулс да надникне в това по-надълбоко. Само че… приличаше на работа. Наистина не можеше да си позволи да прави изключения от обичайните си навици, особено без много да недоволства. Създаваше лош прецедент. Тъй че само кимна и Блашуивър го поведе обратно към павилиона.
— Скъпа — каза Блашуивър и бързо седна отново до Мърсистар. Изглеждаше малко по-притеснена отпреди. Наведе се към нея. — Обсъдихме го и решихме да ти се доверим.
Мърсистар се надигна.
— Да ми се доверите ли? За какво?
— Знание — прошепна й Блашуивър. — Някои от нас се боят, че идрианците не се примиряват с планините си и са решили да завладеят и низините.
— Но ние ще сме кръвно свързани — каза Мърсистар. — Халандрен ще има Бог крал с кралска кръв на трона.
— О? — каза Блашуивър. — А не би ли могло да се изтълкува като идриански крал с кръв на Халандрен на трона?
Мърсистар се затрудни. После, колкото и странно да беше, погледна Лайтсонг.
— Ти вярваш ли в това?
Защо някои хора току го поглеждаха? Той правеше всичко, за да ги откаже от подобно поведение, но въпреки това те бяха склонни да се държат с него сякаш притежава някакъв морален авторитет.
— Мисля, че известна… подготовка би била разумна. Макар че същото би могло да се каже и за една вечеря, разбира се.
Блашуивър го изгледа ядосано, но щом отново погледна Мърсистар, утешителната маска се върна на лицето й.
— Разбираме, че си имала труден ден. Но моля те, обмисли предложението ни. Бихме искали да се присъединиш към нас в предпазните ни мерки.
— За какви предпазни мерки говориш? — попита Мърсистар.
— Прости — отговори бързо Блашуивър. — Мислене, обсъждане, планиране. След време, ако решим, че имаме достатъчно доказателства, ще ги поднесем на Бога крал.
Това като че ли успокои Мърсистар и тя кимна.
— Да, разбирам. Подготовка. Наистина изглежда благоразумно.
— Сега отдъхни, скъпа — каза Блашуивър, стана и изведе Лайтсонг от павилиона.
Тръгнаха лениво по съвършено зелената морава към палата на Блашуивър. Само че той нямаше желание да продължи. Нещо в тази среща го притесняваше.
— Миличка е — каза с усмивка Блашуивър.
— Казваш го просто защото е толкова лесна за манипулиране.
— Разбира се. Определено обичам хора, които правят каквото трябва. Под „трябва“ разбирам това, което аз смятам за най-доброто.
— Поне си открита — каза Лайтсонг.
— Към теб, скъпи. Лесна съм за прочит като книга.
— Може би непреведена на халандренски все още — подметна той.
— Казваш го само защото никога не си се опитвал наистина да ме прочетеш — усмихна му се тя. — Макар че трябва да призная, има едно нещо в скъпата ни Мърсистар, което определено ме дразни.
— И кое е то?
— Армиите й — каза Блашуивър и скръсти ръце. — Защо точно тя, богинята на добротата, командва десет хиляди Безжизнени? Очевидно ужасна грешка в преценката. Особено след като аз не командвам никаква войска.
— Блашуивър — каза той с насмешка, — ти си богинята на честността, общуването и междуличностните отношения. Защо изобщо трябва да ти се дава командването на армии?
— Има много междуличностни отношения, свързани с армии — отвърна тя. — В края на краищата как го наричаш, когато някой удари друг с меча си? Това е междуличностно.