— Така си е — отвърна разсеяно Лайтсонг и погледна през рамо към павилиона на Мърсистар.
— Очаквах да признаеш аргументите ми, след като отношенията всъщност са война — каза Блашуивър. — Както е ясно от нашите отношения, скъпи ми Лайтсонг. Ние… — Замълча и го сръга в ребрата. — Лайтсонг? Обърни ми внимание!
— Да?
Тя скръсти ядосано ръце.
— Трябва да кажа, че днес шегичките ти бяха определено неуместни. Може би просто трябва да си намеря някой друг, с когото да си играя.
— Хм, да — отрони той, загледан към палата на Мърсистар. — Трагично. Да нахлуят у Мърсистар. Само един ли е бил?
— Вероятно. Това не е важно.
— Пострадал ли е някой?
— Двама слуги — каза Блашуивър и махна с ръка. — Единия са го намерили мъртъв, мисля. Трябва да обръщаш внимание на мен, не на онова…
Лайтсонг замръзна.
— Някой е бил убит?
Тя сви рамене.
— Така казват.
Той се обърна.
— Връщам се да поговоря с нея.
— Чудесно — сряза го Блашуивър. — Но ще го направиш без мен. Имам си градини, на които да се радвам.
— Хубаво — каза Лайтсонг, вече беше тръгнал. — Ще ти се обадя по-късно.
Блашуивър изпухтя възмутено и се загледа след него. Лайтсонг обаче пренебрегна раздразнението й — беше съсредоточен върху…
Върху какво? Някакви слуги били пострадали. Не беше негова работа да се меси в криминални инциденти. И въпреки това вървеше право към павилиона на Мърсистар, а слугите и жреците му се точеха след него както винаги.
Тя все още лежеше изтегната на дивана си.
— Лайтсонг? — попита намръщено.
— Върнах се, защото току-що чух, че един от слугите ти е бил убит при нападението.
— А, да — отвърна тя. — Горкият човек. Какво злощастно събитие. Сигурна съм, че е намерил спасение в рая.
— Чудно как винаги се оказват на последното място, където ги търсиш — каза Лайтсонг. — Кажи ми, как стана убийството?
— Ами, доста странно всъщност. Двамата пазачи при вратата ги намериха в безсъзнание. Нахлулият бил открит от четирима от слугите ми, които минавали през служебния коридор. Бил се е с тях, съборил един, убил друг и двама са избягали.
— Как е бил убит?
Мърсистар въздъхна.
— Всъщност не знам. Жреците ми могат да ти кажат. Боя се, че бях твърде травматизирана, за да обърна внимание на такива подробности.
— Нещо против да поговоря с тях?
— Щом трябва… Споменах ли ти колко съм разстроена? Бих помислила, че ще предпочетеш да останеш и да ме утешиш.
— Скъпа Мърсистар — каза той. — Ако знаеше нещо за мен, щеше да разбереш, че да те оставя сама ще е най-добрата утеха, която мога да ти дам.
Тя се намръщи и го погледна.
— Беше шега, скъпа. За жалост съм много зле с шегите. Съсел, идваш ли?
Ларимар, който стоеше с останалите жреци, както обикновено, го погледна.
— Ваша милост!
— Няма нужда да притесняваме другите повече — каза Лайтсонг. — Мисля, че двамата с теб ще сме достатъчни за това упражнение.
— Както заповядате, ваша милост.
Слугите на Лайтсонг отново се оказаха отделени от своя бог. Струпаха се плахо на тревата като деца, изоставени от родителите си.
— Какво значи всичко това, ваша милост? — попита тихо Ларимар, докато крачеха към палата.
— Честно казано, нямам представа — отвърна Лайтсонг. — Просто усещам, че става нещо необичайно. Нахлуването. Смъртта на онзи човек. Нещо не е наред.
Ларимар го погледна със странно изражение.
— Какво? — попита Лайтсонг.
— Нищо, ваша милост — отвърна Ларимар. — Просто е доста нехарактерно за вас.
— Знам — каза Лайтсонг, все пак уверен в решението си. — Честно, не мога да обясня какво ме подтикна. Любопитство, предполагам.
— Любопитство, което надделява над желанието ви да… мм, не вършите нищо?
Лайтсонг сви рамене. Чувстваше се изпълнен с енергия, когато влезе в палата. Обичайната му летаргия беше отстъпила място на възбудата. Беше му почти познато.
Завари четирима жреци да си бъбрят в слугинския коридор. Тръгна право към тях, а те се обърнаха и го погледнаха стъписани.
— Чуйте ме добре — каза Лайтсонг. — Мисля, че можете да ми кажете нещо повече за това нахлуване.
— Ваша милост — каза единият, докато другите трима наведоха почтително глави. — Уверявам ви, държим всичко под контрол. Няма опасност нито за вас, нито за хората ви.
— Да, знам. — Лайтсонг огледа коридора. — Значи тук е убит човекът?
Те се спогледаха.
— Ето там — каза единият неохотно и посочи завоя на коридора.
— Чудесно. Придружете ме, ако обичате. — Лайтсонг се запъти накъдето му показаха. Група работници махаха дъски от пода, сигурно за да ги заменят. Зацапано с кръв дърво, колкото и добре да е почистено, нямаше да се търпи в дома на богиня.