— И аз съм готова! — усмихна се тя, когато Ласитър остави конете и се върна при нея. Си посегна с две ръце към него и с все сила го дръпна към спалния чувал. Нощта беше топла и дори задушна. Синтия отново го обърна по гръб и зае любимата си поза върху него. Умелата игра с устни и нежните движения на топлия й език отново го възбудиха. Любовното опиянение продължи до късна нощ.
11.
Джон де Салдо ругаеше като ратай. Ед Лейтън стоеше пред него с отпуснати рамене.
— Какви ми ги разправяш, Ед? Как така ще избяга? Тая черна уличница! Ласитър е бил тук и я е отмъкнал!
— О, не, сър! — увери го Ед. — Никого не видяхме. Хамбарът е съвсем разнебитен. Сигурно просто се е промъкнала през дъските на стената и е офейкала някъде…
— Да не сте я насилили, Ед?
— Сър, но тя е толкова черна!
— Искали сте да разберете какво намира Ласитър в нея!
— Не, сър, не!
— Трябва да я намерим. Ласитър не бива да узнае, че сме я изпуснали.
— Много е тъмно, сър. Сигурно се е свила в някоя дупка — отговори със съмнение в гласа Ед.
Джон де Салдо вдигна глава.
— Трябва да я хванем, Ед! Трябва! Златото е у Ласитър, а той се интересува само от нея. Не иска и да знае за индианката. Ако не намерим негърката, всичко ще бъде напразно. Ако тя се върне при Ласитър, той ще офейка със златото и всичките ни мечти ще отидат по дяволите!
Джон де Салдо побутна каубоя по стълбата.
— Един от вас да остане при индианката! Останалите тръгвате да търсите негърката! И аз идвам с вас!
Ед хукна надолу по стълбата. Джон де Салдо се върна в стаята при Алис. Тя го очакваше в леглото, гола под завивките. Когато влезе, тя се надигна и го изгледа с очакване.
— Какво се е случило, Джон?
— Тази черна уличница е офейкала! — изръмжа той и препаса колана с револверите. — Тия мързеливци! Ще ги науча аз тях!
— Кога е станало? — попита смутено Алис. Тя веднага беше разбрала какво означава това не само за Джон де Салдо, но и за баща й и за самата нея.
— Това е най-лошото! Търсили са я цели два часа, преди да дойдат да ми кажат. — Той набързо закопча жакета си, нахлупи шапката си и решително тръгна към вратата.
— Ласитър е бил! — извика след него Алис. — Сигурна съм!
Джон де Салдо се спря и мрачно проговори:
— Тогава бог да ни е на помощ!
След това, побеснял от яд, изтича надолу по стълбата. Гостите на хотела, които го срещаха, уплашено се отдръпваха встрани, после любопитно се заглеждаха след него.
Навън цареше пълен мрак. Джон де Салдо осъзна това едва когато излезе пред вратата. Той спря и отчаяно поклати глава. Тримата мъже изникнаха като сенки от мрака.
— Ласитър ли е идвал? — попита гневно той.
— Не! Не видяхме никого — повтори Ед Лейтън.
— Отначало си помислих, че негърката се е скрила някъде в хамбара и ни прави на глупаци — намеси се Рик Хай. — Претърсихме навсякъде. Затова не ви се обадихме толкова дълго. Намерихме дупката, през която се е измъкнала.
— Каква дупка? Покажи ми я!
Старецът тръгна напред. Джон де Салдо и останалите го последваха. Прекосиха с бързи стъпки двора и влязоха в тъмния хамбар. Бъстър Фараго запали един фенер и освети пътя им покрай купищата слама край стената.
Старецът Хай настъпи една дъска, която веднага се счупи под крака му. Надигна се облак прах. Замирисала гнило.
— Сигурен съм, че сама го е направила — обади се Ед Лейтън. — Тук няма нужда от много сила.
Той удари дъската с юмрук. Тя само леко изтрещя и пред очите им лъсна звездното небе.
— А може би знае, че Ласитър е наблизо? Да не сте говорили за това в нейно присъствие!
— Не, сър, в никакъв случай! — извика Ед. Другарите му усърдно го подкрепиха.
— Трябва да намерим тази мръсница — изръмжа Джон де Салдо. — Такъв лош късмет! Как можа да ви се случи! Защо я оставихте сама в хамбара? Един от вас трябваше да върви до нея!
Мъжете смутено сведоха очи.
— Вече няма да пускате индианката навън! — процеди през зъби Джон де Салдо.
— Всъщност за какво ни е тази червенокожа? — попита пренебрежително Ед.
— Разбира се, че ни трябва! — отговори Джон де Салдо. — Да не би вече да сме взели златото?
— Ще намерим следата на Ласитър. Ще тръгнем след него и ще го застреляме. После ще вземем златото. Няма значение дали той е намерил негърката или тя него. Ние просто нямаме друг изход. Иначе ще го чакаме на гарата в Сидни, докато почернеем като нея.
Джон де Салдо потърка носа си и се опита да размисли.
— Продай колата и конете, Ед! Купи два коня за езда и седла. Утре рано тръгваме!
— Ще пуснете ли индианката, сър? — попита изненадано Ед.