— Последва дълго мълчание.
После Корди каза:
Добре, печелиш.
— И аз така си мислех.
— Чакай малко, шегуваш се, нали?
— Бих дала всичко това да беше шега — прошепна едва чуто Регън. — Обаче е истина.
— Боже! Разкажи ми…
Приятелката й не отрони нито дума повече по време на дългото й обяснение. Понякога само възкликваше, а когато Регън приключи, прошепна:
— Кой друг е в твоя списък?
Регън отново изреди имената, а после добави:
— Бях толкова сигурна, че има връзка между Шийлдс и убийството на Суини!
— Но сега вече не си.
— Не съм сигурна за нищо. Докато не разберем, със Софи трябва да стоите възможно най-далече от него.
— Нищо чудно, че не можем да открием Шийлдс, а бодигардовете му патрулират дори по брега. Обзалагам се, че от полицията са го предупредили.
Регън се канеше да затвори телефона, но точно тогава Софи се върна в апартамента. Корди й извика, че говори с Регън. Софи веднага грабна слушалката.
— Хей, познай какво се случи. — Тя не позволи на Регън да отговори. — Шийлдс и бодигардовете му са напуснали острова и никой, дори и полицията, не знаят къде са заминали.
— Ти откъде разбра? — попита я Корди. Регън дочу гласа й в слушалката.
— От приятел на приятел.
— Регън, ти ли ще й кажеш или аз? — Корди пак бе грабнала телефона.
— Аз ще затворя, а ти й обясни.
— Какво да ми кажеш? — дочу се гласът на Софи. Докато Регън чакаше, Корди повтори това, което беше научила за убийствата.
Софи явно бе шокирана, защото мълчеше.
— Какво казват полицаите? — попита тя накрая.
— Детектив Бюканън се надява, че този, който ми е изпратил имейла и факса, ще се опита отново да се свърже с мен. Детектив Уинкът е на същото мнение.
— Кой е детектив Уинкът.
— Той ръководи разследването.
— А детектив Бюканън е партньорът му, така ли? — попита Корди.
— Не, той е моят временен бодигард.
— Мили боже…
— Всичко е наред, Корди.
— Връщаме се у дома със следващия полет.
— Не, не го правете! Щом Шийлдс е напуснал острова, там сте в безопасност.
Корди добави:
— Софи мисли, че Шийлдс по някакъв начин е свързан с това, което се случва, защото Суини го е разследвал.
— Оказа се, че това не е сигурна връзка — възрази Регън.
— Суини не беше направил още нищо, как би могъл Шийлдс да научи за него? — попита Софи.
— Все още мисля, че трябва да си съберем багажа и да се върнем в Чикаго. Нужно е да бъдем с теб, Регън.
— Не — отвърна тя. — Останете си там и довършете това, което сте започнали, то е важно. А и ми се струва, че имате съществен напредък.
— Вярно е — съгласи се гордо Софи. — Но ще трябва да останем тук още една седмица, може би дори две, за да направим много кръстосани проверки на имена и дати. А сега се сдобих и с архива на регистрираните в хотела.
— И него ли получи „от приятел на приятел“?
— Не — каза Софи. — Просто помолих и те ми ги дадоха.
— Имаме напредък — намеси се Корди. — Софи, ти нали искаше да говориш с онази жена, която е отседнала в „Мърдок“. Най-добре да го направиш бързо, преди тя да е открила, че Шийлдс е заминал. Това е идеална възможност да научим какво й е обещал.
— Няма ли да е страхотно, ако тя се съгласи да ни помогне?
— Ще можем да го заковем!
— Обадете ми се, когато има нещо ново, чухте ли?
— Чакай, Регън. Ще се справиш ли сама? — попита Корди.
— Да, ще се справя. — Тя погледна празното си бюро и реши да излъже, за да успокои угризенията на Корди. — Затрупана съм от работа. Няма да имам време да се тревожа и съм в абсолютна безопасност в офиса си.
— Добре — съгласи се Корди. — Каквото и да става, ние ще се приберем навреме за благотворителния бал в кънтри клуба. Но той е чак след две седмици.
— Дотогава полицията сигурно ще е пратила онзи луд зад решетките — каза Софи.
Регън се надяваше приятелката й да е права. Когато най-после затвори телефона, Алек беше спрял да гледа телевизия. Тя се изправи и му преразказа част от разговора с приятелките си.
— Полицията там е потвърдила, че Шийлдс и бодигардовете му са напуснали острова. Мислиш ли, че Корди и Софи ще бъдат в безопасност?
— Да, ще бъдат — рече уморено той. — Стига да…
— Какво? — трепна Регън.
— Стига да стоят настрана от теб.
ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Регън бе на границата на търпението си. Бяха изминали две пълни седмици, откакто бе получила снимката на Суини, и нервите й се опъваха все повече. Дните се точеха бавно. Имаше чувството, че ще полудее, ако продължава да бъде затворник в хотела. Детектив Уинкът се отбиваше периодично и я информираше как напредва разследването. Полицаите бяха изключили всякаква връзка между Шийлдс и Суини, което означаваше, че убиецът все още е на свобода. Очакването нещо да се случи я правеше нервна и раздразнителна.