— Играе така, че да спечели — съгласи се Регън. — Малко е… немарлив — добави тя, но думата прозвуча като комплимент.
Хенри допи безалкохолното си, после взе това, което беше поръчал за Кевин, и изгълта и него. Сякаш не можеше да измисли какво да прави с ръцете си. Раздвижи празната си чаша, завъртя ледчетата в нея, после я остави на масата. Регън му подаде своето безалкохолно и той се справи набързо и с него.
— Много съм жаден — каза той.
— Нервен си.
— И това е вярно — съгласи се младежът.
Регън искрено съчувстваше на Кевин. Той се отдръпна леко от Алек, но детективът го стисна за ръката и поклати глава. Изпъна показалеца си пред лицето на младежа и започна да говори. Регън не чуваше какво му казва, но Кевин сякаш попиваше всяка дума. Не изглеждаше разтревожен или изплашен.
Алек Бюканън беше добър човек. Докато го гледаше, внезапно осъзна, че привличането, което изпитва към него, е прераснало в нещо по-сложно.
— Ето, идват — прошепна Хенри.
Кевин се върна първи в бара. Очите му бяха зачервени.
— Май трябва да тръгваме — обърна се той към Хенри.
— Ние също — кимна Алек. — Става късно.
Регън веднага се изправи, пожелавайки лека нощ на момчетата. След няколко минути вече се разделяше с Алек пред апартамента си.
— Утре сутринта малко ще закъснея — каза й той. — Трябва да свърша някои неща, ще опаковам багажи… Говорих с дежурния полицай да ме изчака, докато се появя.
Тя имаше чувството, че „нещата“ са свързани с Кевин, но не попита.
Каза, че няма проблем и му пожела лека нощ. Но когато той затваряше вратата, го спря:
— Чакай.
— Какво?
— Утре внимавай, докато си опаковаш багажа.
После бързо захлопна вратата и се облегна на нея. Знаеше, че тази нощ ще го сънува, но се закле на следващата сутрин да се вземе в ръце и пак да започне да се държи нормално. Имаше само един проблем. Не знаеше как да го изпълни.
ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Хенри се втурна в офиса й и заговори от вратата:
— Знам, че се тревожиш за Кевин, затова искам да ти кажа как се нареди всичко.
Регън точно претърсваше чекмеджетата на бюрото си за запаси от бонбони. Вдигна глава и видя сияещата му физиономия.
— Радвам се да го чуя.
Хенри нямаше търпение да й разкаже.
— Кевин също идва насам. Нямаш нищо против, нали?
— Разбира се, че не.
— Призна ми, че по едно време било много зле, но Алек оправил цялата работа. Първо предупредил бащата на Кевин да се погрижи децата да ги няма наоколо и той го послушал. Само Кевин отказал да се махне и затова видял как станало всичко.
— Кевин е бил в къщата, когато това се е случило? — ужасено попита Регън.
— Не, стоял от другата страна на улицата, за да не се пречка. Предполагам, че двама-трима от приятелите на майка му са оказали съпротива и Алек и другите с него са приложили сила, за да им сложат белезниците. Как ми се иска да бях там! Кевин каза, че изражението на Алек било направо плашещо.
— Радвам се, че ти не си бил там — въздъхна с облекчение Регън.
Хенри седна на ръба на бюрото й и продължи развълнувано:
— Алек казал на майката на Кевин, че ще й предоставят възможност да се лекува, но тя отказала.
— Как е Кевин?
— Добре е, вече е свикнал с доста неща.
— Ти си му добър приятел.
— Да, ама и той ми е помагал в трудни моменти. — Хенри забеляза Кевин във външния офис и добави: — Нямаше нищо против да ти кажа какво е станало, но…
— Няма да споменавам нищо — увери го тя.
Регън се наведе да провери дали бонбоните не са в най-долното чекмедже и когато вдигна глава, Алек стоеше до бюрото на Хенри и говореше с него. Кевин също беше там.
Детективът очевидно не си беше ходил вкъщи, за да се преоблече след акцията. Той влезе в офиса на Регън. Попита дали всичко е наред, обясни, че е освободил полицая и поема задълженията си на бодигард.
Изглежда, се чувстваше удобно по дънки и тениска, но пистолетът му се набиваше на очи. Той забеляза, че тя го оглежда с любопитство.
— Това е част от работата ми, Регън. Трябва да го приемеш като нещо необходимо.
Той погледна към външния офис, видя Кевин и поклати глава:
— Просто някои хора нямат спирачки. Това беше неприятно начало на деня, нищо повече.
— Но всичко завърши както трябва, нали? — попита Регън.
Той сви рамене и това беше краят на разговора.
Алек можеше да се затвори в черупката си по-бързо от мида. Ако това не я вбесяваше толкова, щеше да се впечатли от самообладанието му.
До средата на следобеда се върнаха към обичайното си ежедневие. Алек се изтегна на канапето й, докато тя разчистваше папките.