Вечерта двамата отидоха в апартамента й, поръчаха си пица, пуканки, кола и бира и гледаха филм. Беше класическа любовна история, която разплака Регън и разсмя Алек. Тя го упрекна, че у него няма нищо сантиментално, а той прие това като комплимент.
Следващата вечер Алек избра филма — класически екшън с много гърмежи и убийства, пълен със специални ефекти и дори с извънземни, и той много го хареса.
И двамата си бяха вдигнали краката на табуретката. Регън беше боса, а той по чорапи. На единия му чорап имаше голяма дупка.
Когато започнаха да текат надписите в края на филма, той попита:
— Искаш ли да го гледаме още веднъж?
Тя реши, че той не се шегува.
— Не, благодаря. Имаше твърде много насилие, за да ми хареса.
— Насилие ли? — изненада се детективът.
— Алек, преброих трийсет и два трупа…
— Това не е толкова зле — каза той със сериозно изражение.
— Трийсет и два през първия половин час. После се отказах да ги броя.
— Та те бяха извънземни и използваха хората за храна. Ти какво очакваше?
— Ако не дъвчеха постоянно нечие лице, щеше да ми хареса повече.
— Да, но нямаше да е толкова страшно. Много си падах по този род филми, когато бях малък.
— По филми на ужасите ли?
— Разбира се.
— Не сънуваше ли кошмари?
— Спях в една стая с брат си Дилън и смятах, че ако влязат някакви чудовища, двамата ще можем да ги победим. — Той се усмихна и добави: — По онова време бях доста нахакан.
— По онова време? Та ти и сега си същият перко!
Алек се разсмя:
— Перко? Аз съм от семейство с осем деца и всички сме се перчели в един или друг момент.
— Ти къде се вместваше в картинката?
— Трети по ред. Най-големият е Тео, после Ник, аз, след това Дилън, Майк, две сестри — Джордан и Сидни и бебето Зак. Той още е доста див.
— Обзалагам се, че си причинил доста тревоги на родителите си, когато си бил дете. Късмет е, че си пораснал. Но аз също съм правила някои глупости.
— Това хвалба ли е?
— Бях не по-малко безразсъдна от теб.
Двамата прекараха следващия час, надцаквайки се с неразумните си детски подвизи. Алек спечели с голяма преднина.
— Защо всичките ти истории от детството са свързани с някакви машини? — попита тя.
Той се засмя.
— Не всички, само някои. А защо ти никога не споменаваш родителите си?
— Нали ти обясних, че баща ми е починал, когато съм била съвсем малка, а майка ми никога не си беше у дома. Помня, че й казвах лека нощ по телефона.
— Това е наистина тъжно.
Тя се усмихна горчиво:
— Не е, просто така стояха нещата.
— Но това не е хубава среда за едно малко момиче. Как си успяла да пораснеш нормална?
— Кой казва, че съм нормална?
— Аз. Обзалагам се, че знам всичко за теб. — Алекс сякаш нарочно я дразнеше. — Знам какво харесваш и какво не харесваш.
— Съмнявам се — каза Регън.
— Ти мразиш сьомга, алергична си към ягоди и носът ти потича, когато си близо до рози.
Тя не му се даде:
— Ти пък си пристрастен към кетчупа. Слагаш го на всичко, дори на сандвичите с фъстъчено масло. Мразиш тънките пици и не си алергичен към нищо.
— Мой ред ли е? Добре, ти си амбициозна, но си пълнокръвен либерал в капана на семейство от консерватори. И честна дума, мислиш си, че умееш добре да криеш емоциите си, но не е така. Освен това не вярваш на мъжете и на брака.
Той сякаш докосна болното й място и в отговора й прозвуча известно оправдание:
— Ти си по-амбициозен от мен, мислиш се за либерал, но всъщност си консерватор. Имаш силни, стабилни ценности. Освен това, Алек, аз вярвам на някои мъже.
— А на брака?
— Майка ми се омъжи два пъти и двамата й съпрузи й изневеряваха. Не искам да повтарям нейните грешки и съм се научила, че няма вечна любов.
— Освен ако не се омъжиш за правилния човек.
— Там е номерът, нали? Да разбереш кой е правилният и кой не. Мисля, че е игра на отгатване.
— Не е игра — възрази той. — Но не е и наука.
— Тогава как разбираш кой е подходящият човек за теб?
— Искаш да ти опиша идеалната жена ли?
— Няма идеални жени.
— Разбира се, че има — възрази Алек.
— О! И как изглежда?
Ръцете им над лактите се докосваха, но никой от двамата не се отмести.
— Тя има тъмна коса.
— И после?
— И сини очи. Невероятни сини очи…
Алек се беше навел към нея и тя си помисли, че може да я целуне. Надяваше се да го направи.
— Тя има страхотно тяло.
— Е, разбира се.
— Подиграваш ли се на моята въображаема жена?
— Не — усмихна се тя. — Продължавай. Какво друго? Притежава ли някакви магически сили?