— Да ти кажа, Джек, колкото и зловеща да е при докосване, на външен вид съвсем не изглежда така опасна.
— Е, разбира се, преди това трябва да се натопи в отрова.
— Ааа…
— Искаш ли да се поупражняваш в хвърляне? Много лесно се крият в облеклото. Но много трябва да се внимава да не се убодеш.
— Не, благодаря — отказа се Дойл и бързо, но внимателно върна звездата на мястото й.
— Всичко това там съм го събирал из целия свят. Ако човек вложи поне половината от изобретателността, с която изработва оръжия, няма граници пред онова, което би могъл да постигне.
— Значи нещастното човечество все още има шанс — философски обобщи Лари.
— А какво има в онези кутии? — попита Дойл.
— Виждам, че тайните ми са в опасност, докато ти си в стаята — подметна Спаркс и намигна на Лари.
— Това е Мозъка — обясни загадъчно Лари.
— Какъв мозък?
— Там се съхранява най-подробната архива за всички известни лондонски престъпници — намеси се Спаркс.
— Техните криминални досиета?
— Това също, но и много повече. Възраст, дата и място на раждане, история на семейството, справки от училището и по месторабота, забелязани особености в начина на действие, известни партньори, съкилийници, предпочитани любовници, навици, физическо описание, прозвища и псевдоними, арести, присъди, излежано време — изреждаше Спаркс, без да прекъсва нито за миг химическия си експеримент. — По енциклопедична пълнота събраната и подредена тук информация превъзхожда даже архивите, използвани от Скотланд Ярд за проследяване и откриване на престъпници. Или ако щеш, които и да било други полицейски архиви по света.
— Е, полицията все пак би трябвало да разполага с нещо подобно.
— Още не са се сетили за това. Борбата срещу престъпността е колкото изкуство, толкова и наука. А те все още се отнасят към нея като към работа във фабриката. Хайде, разгледай.
Дойл издърпа наслуки едно от дванайсетте чекмеджета. В него имаше няколко редици подредени по азбучен ред картончета. Избра едно и за своя изненада видя, че е покрито с неразбираема плетеница от странни символи.
— Как разчиташ това? — попита той.
— Информация с подобна важност трябва да се съхранява зашифрована. Разбираш, че не е в наш интерес тя да попадне в ръцете на когото не трябва, нали?
Дойл разгледа картончето, завъртя го в ръцете си. Не ключът на шифъра, а самият метод на зашифроване му изглеждаше напълно непостижим. Не виждаше никаква прилика с който и да било от шифрите, с които се бе занимавал от интерес към темата.
— Доколкото разбирам, системата за зашифроване е твое изобретение.
— Това е доста случайно съставена амалгама от математически формули, урду, санскритски и една малко известна вариация на коренен език от угро-финската група.
— В такъв случай цялата тази информация е неизползваема от никого, освен теб, така ли?
— Точно това е целта ми, Дойл. Аз не съм обществена библиотека.
— И какво пише тук? — Дойл поднесе пред Спаркс картончето, което държеше.
— Джими Малоун. Роден в Дъблин през 1855 година. Без образование. Най-малък от петте сина в семейството. Бащата — миньор, майката — чистачка. Търсен и Ирландия за нападения и грабежи по пътищата. Научил „занаята“ в местната банда „Рости и Фин“, графство Корк. Емигрирал в Англия през 1876. Първи арест в Лондон за нападение с побой през януари 1878. Излежал две години и шест месеца в Нюгейт. Излязъл оттам като завършен престъпник и подхванал самостоятелна кариера на бандит. Предпочитано оръжие — тояга с шипове. Заподозрян в поне едно неразкрито убийство. Последен известен адрес — Ийст Енд, Адлър стрийт, близо до Грийнфилд Роуд. На петдесет и осем години, тегло седемдесет и пет килограма, зелени очи, окапваща пясъчноруса коса, обича да носи тънка брадичка. Пороци: хазарт, пиене, проститутки — с други думи, пълният комплект. Известен още като Джими Мълдоун или Джими Куката…
— Схващам идеята — прекъсна го Дойл и внимателно върна картончето на мястото му.
— Ах, този Джими! — позасмя се Лари и поклати съчувствено глава. — Какъв глупак наистина!
— Не те ли е страх, че някой ден може да се събудиш и да установиш, че си забравил шифъра или ключа за разчитане на всичко това?
— Ако с мен се случи нещо, методът за разшифроване е оставен на съхранение в депозитна касета в банка „Лойд“ заедно с инструкции архивата да бъде предадена на полицията — отговори Спаркс, изливайки димящата течност от стъкленицата в един по-голям съд. — Не че те ще могат някога да я използват както трябва.