— Господи! — ахна Дойл и се отдръпна.
— Упорити мръсници, а? — каза Лари.
Спаркс взе ятагана от Дойл, пристъпи напред и с решителен удар отсече главата на полуунищожената твар. Съществото замръзна — светлината в очите му изгасна, ръката увисна и останките от тялото се свлякоха на пода. Главата се изтърколи настрани. Лари изтича към нея и с точен ритник я изстреля като футболна топка през отворената врата.
— И той бележи! — изкрещя Лари. — „Уикам“ побеждава „Лестър“ с един на нула в продължението! „Уикам“ печели купата!
Дойл се отпусна на колене, за да изследва останките: малкото, което можеше да бъде разгледано, вече се превръщаше в прах. Нищо не подсказваше, че някаква сила е била в състояние да оживи тези изсъхнали клетки хилядолетия, след като собственикът им е приключил жизнения си път.
— Какво виждаш, Дойл? — попита Спаркс и коленичи до него.
— Останките са абсолютно инертни. Душа или енергия — както и да се нарича онова, което е движило това нещо, сега от него няма и следа.
— Каква енергия?
Дойл поклати глава.
— Нямам никаква представа. Някакъв виталитет, но не живот. Напомня ми за сивите качулки. Енергия, извлечена от душата. Воля без съзнание.
— Значи черна магия, така ли? — полита изненадващо притихналият Лари.
— Можем да го наречем както си искаме — отговори Дойл. — Ще го категоризираме някак, но това няма да ни помогне да го разберем.
— При цялото си уважение към теб, докторе, не мога да проумея с каква цел искаш да разбереш тези гадни твари? Мен ако питаш, трябва да сме доволни, че се отървахме толкова евтино.
— Трябва да тръгваме — каза Спаркс и стана. — Такава експлозия със сигурност ще събуди и най-дълбоко заспалия пазач в Британската империя.
Излязоха от преддверието и се озоваха в коридор, който даваше основателни надежди, че ще ги изведе до изход.
— Не бих искал да бъда на мястото на пазача, който ще се разходи из тези развалини при обиколката си — призна Лари. — Настръхвам от тази мисъл.
— Как добре би ми дошла сега онази голяма глътка уиски, за която си говорихме, Лари — обади се Дойл.
— И аз копнея за нея, сър. Но нека първо се доберем до дома. Господи, никога не ми се беше налагало да разбия музей, за да изляза — възкликна Лари, явно очаквайки да му бъде зададен въпросът колко пъти е разбивал музеи, за да влезе.
— Вече знаем, че можеш да се справиш и с тази задача — успокои го Дойл.
14.
Едно малко момче
Лари наистина се оказа на ниво. Един внимателно счупен прозорец и вече бяха пак на улицата. Върнаха се бързо в апартамента на Спаркс и предприеха лечение с големи дози старо малцово уиски, предвидливо очакващо ги в гарафа върху лабораторната маса. После решиха да прекарат малкото, което оставаше от нощта, в почивка. Дойл огледа нараняванията на всеки и намери, че няма нищо опасно и че на следващия ден ще могат да пътуват, каквито бяха плановете на Спаркс. Не му бяха останали сили дори да се поинтересува накъде ще да ги отвеят ветровете утре, така че потъна в непробуден сън.
Сутрешните вестници бяха отделили първите си страници на сензационни репортажи за възмутителния опит на неизвестни престъпници да оберат безценните египетски съкровища, съхранявани в Британския музей. Очевидно в трескавото си желание да се доберат до плячката крадците се бяха взривили заедно с онова, което са си били набелязали да отмъкнат — рядка колекция от мумии, датиращи от времето на Третата династия. Тлъстите букви на грабващите погледа заглавия на таблоидите изобщо не оставяха място за дребнави журналистически съмнения от рода на това защо грабителите са понесли именно мумиите — които експлозията също бе унищожила и дори бе запратила по действително невероятен начин едно от телата нагоре по някакво стълбище и дори през дупка в избитата врата — а не безценните им обковани със злато ковчези. Редом с меко казано раздутите описания на пораженията, нанесени на музейната собственост, идваха и предвидимите вопли на възмущение от страна на депутати и други често споменавани по пресата стълбове на обществото, които осъждаха оскверняването на една толкова подчертано обществена институция, загатваха, че причината следва да се търси в прекалено либералната имиграционна политика, и не пропускаха да отправят познатите нравоучения относно нуждата да се обърне повече внимание на социалните проблеми, които очевидно били в основата на подобни хулигански прояви: липсата на респект пред Бог, Родина, Кралица и т.н., и т.н. Както обикновено на фактите не се обръщаше кой знае колко внимание. Нямаше нито дума за свързващия римски виадукт, нито за необяснимо защо пренесената статуя на Туамутеф, още по-малко за вертикалната шахта, извеждаща направо в офиса на президента на издателската фирма „Ратборн и синове, Лимитид“.