— Какво стана с момчето ми, мистър? Имам право да знам, нали така? Аз платих за него, аз вложих в него толкова…
Зад паравана се разнесе вик на изненада.
— Мъртъв е! Джоуи е мъртъв!
Големия Роджър хвана Дойл.
— Хей, какво му направи?
Полицаите разбутаха тълпата, за да отидат при акробатите, които бяха излезли иззад параваните и диво се озъртаха.
— Вие го убихте! — Лицето на клоуна се изкриви в маска на склеротична ярост. — Край на номерата ни! Убили сте моя…
Спаркс се пресегна и в следващия миг Големия Роджър се озова на земята, задавено кашляйки, хванал се за гърлото. Ударът беше нанесен с такава заслепяваща бързина, че Дойл изпитваше съмнения беше ли го видял изобщо.
— Продължавай да вървиш, не бягай! — предупреди Спаркс.
Но Дойл спря и силно дръпна ръката си, за да се освободи. Погледите им се срещнаха. Дойл не скри всичките си съмнения, а Спаркс не пропусна да ги регистрира.
— Ето ги! Ето ги там!
Акробатите ги бяха забелязали и ги сочеха през тълпата. Полицаите се насочиха към тях.
— Дойл, не е сега моментът…
— Не съм сигурен.
— Не мога да ти позволя да останеш тук.
— Да не ми казваш, че нямам избор?
— Това е дълъг разговор…
— Мисля, че трябва да го проведем.
— Не сега! За бога, човече…
Дойл видимо се поколеба, но не отстъпи. Полицаите се приближаваха.
— Онова момче… нали помниш как ме нарече? Знаеш ли какво означава архант? — попита Спаркс.
Дойл безмълвно вдигна рамене.
— Означава спасител.
Полицаите бяха буквално на няколко крачки от тях.
— Хей, вие там двамата, не мърдайте! — извика единият.
Дойл тласна едно легло към тях и те спряха за момент, а той се втурна към вратата. Спаркс се впусна след него и двамата изхвръкнаха в коридора. Задрънча звънец за обща тревога и всички хукнаха да ги преследват.
— Накъде? — попита Спаркс.
Дойл посочи наляво. Побягнаха, заобикаляйки група смаяни пациенти, придружаващите ги лекари и някаква медицинска апаратура. Дойл се възползва от това, че познаваше плана на болницата като петте си пръста, и често сменяше посоката, влизаше и излизаше от различни отделения, качваше се по едни стълбища и слизаше по други, докато накрая изпълзяха от един прозорец на партера и се озоваха точно пред входа, където ги чакаше Лари. Половин дузина нови полицаи току-що пристигаха с една кола. Спаркс извади от джоба си сребърна свирка и я наду, за да ги повика при себе си, после им посочи към вратата.
— Побързайте, те са там, вътре! Опитват се да избягат!
Полицаите се хвърлиха към входа и се сблъскаха с групата служители и пазачи, които точно в този момент изскочиха през него. Зад полицейската кола спря файтон и Дойл видя, че от него слиза инспектор Лебу.
— Дойл! — извика Лебу. Държеше револвер.
С трясък на колела и тропот на копита Лари спря тяхната карета точно между двамата и Лебу. Спаркс сграбчи Дойл и скочи заедно с него на стъпалото. Дойл видя през прозореца как Лебу вдигна револвера си. Спаркс и Дойл почти увиснаха, докато Лари завиваше, инерцията ги повлече към колелата, каретата се наклони застрашително, но миг преди да се прекатури отново се отпусна с трясък върху четирите си колела. Дойл и Спаркс се удариха силно, но не се изпуснаха — бяха прехвърлили ръце през рамката на отворения прозорец.
— Не спирай! — извика Спаркс.
Притиснаха се към стената, защото в този момент се наложи да се разминат на сантиметри с една насрещно движеща се болнична карета. Колелата се докоснаха и изхвърлиха сноп искри, но главините по някакво чудо не се удариха. Дойл усети как болничната кола го забърсва по рамото и в следващия миг те излетяха през портала на болницата. Но кочияшът на избягналата по чудо сблъскването линейка нямаше такъв късмет: опитвайки се да спре, за да избегне преследващата ги полиция, той дръпна юздите прекалено силно, конете се изправиха с цвилене на задните си крака и колата се прекатури, блокирайки както пътя, така и всякакъв достъп до двора на болницата. Файтонът на Лебу спря на косъм от катастрофата, полицаите се втурнаха към падналите коне, но вече бе късно — Лари бе успял да се измъкне. Той продължи, без да спира, а Спаркс и Дойл останаха да висят отвън. Миг по-късно завиха на първата пряка, болницата изчезна от погледа им и те потънаха в оживеното лондонско движение.