— Взел една малка сатенена възглавничка, сложил я върху лицето на нещото и я натискал, докато то не спряло да рита с крачета и ръчички и не застинало неподвижно. Не се чул нито звук, но в мига, в който умряло, майка му се събудила с писък на уста! Колко зловредно било въздействието му! Поддържало връзка с нея до самата си смърт. Китайското императорче избягва от стаята — майка му го е видяла да се надвесва над люлката, в това няма никакви съмнения — но когато тя станала и видяла неподвижния резултат от нощния му труд, мозъкът й превъртял. Тя надала толкова сърцераздирателен писък, че ако можел да стигне в нощта до небесните врати, сигурно би ги изкъртил. Момчето легнало разтреперано в леглото си, а риданията на майка му се забивали дълбоко в леденостудените ъгълчета на сърцето му. Щял да съхрани този звук в паметта си и през идните години той щял да му доставя по-голямо наслаждение от хиляда целувки наведнъж… Майка му припаднала. Минути по-късно цялата къща се потопила в море от скръб. За изненада на императора, той трябвало да изтърпи утешенията на потресените си поданици — тъпи селяни, внушили си, че и той трябва да е опечален колкото тях. Но озадачеността, с която реагирал, изглежда само затвърждавала това тяхно убеждение и те го притискали още по-силно към развълнуваните си гърди. Майка му отново изчезнала в усамотение. Но този път жените с готовност му докладвали за състоянието й: днес отново се влошило, през нощта не била добре… този път успяла да си почине… тази сутрин отново не приела храна. Радвал се на начина, по който тази жена приемала справедливото си наказание. Изтекла една седмица и тогава се върнал баща му: той така и не бил видял узурпатора. Очите му потъмнели от състрадание, когато приветствал малкия крал, но след като прекарал един час зад затворената врата на спалнята на майка му, той излязъл, отишъл при сина си и го отвел насаме в стаята. Не казал нито дума. Взел брадичката му в ръка, повдигнал я и задълго впил в очите му поглед, изпълнен с подозрение. Този поглед издавал, че майка му наистина го е видяла онази нощ, но в него се четяла и известна неувереност, да, подозрение имало, но не и обвинение. Кралят знаел как да охранява входа за мястото, където криел своята тайна. Не издал пред баща си нищо: нито съжаление, нито слабост… нито някакво човешко чувство. Гол поглед — открит и безизразен. Момчето усетило как нещо измества подозрението в погледа на баща му. Там се появил страх. Баща му знаел. А момчето знаело, че той е безсилен срещу него. Мъжът излязъл от стаята. А кралят разбрал, че бащата никога вече няма да отправи предизвикателство към неговата власт… Погребали нещото в светлолилав ковчег, украсен с венци от пролетни цветя. Момчето тихо стояло, наблюдавало безстрастно как поданиците му вият от скръб, позволявало на минаващите покрай гробчето да слагат ръце на главата му, от една страна, прощавайки им по този начин за сторените от тях грехове, а от друга, гледайки на това като на знак на преклонение пред единствения им и истински господар. След погребението майка му отново излязла сред хората, но той почувствал, че между тях нещо непоправимо се е променило. Тя никога вече не го погледнала с онази любов от времето преди появата на претендента. Всъщност изобщо отбягвала погледа му. Повече не му разрешавали да влиза в спалнята й. През следващите няколко дни станал неколкократно свидетел на тихи разговори между родителите му с много сълзи, които мигновено се прекъсвали, когато присъствието му бивало забелязвано, но той бил уверен, че не го заплашват никакви открити действия. Бащата се върнал към задълженията си в Египет. Момчето прекарвало все по-дълго и по-дълго в изолация, която му допадала, отдало се на учение и самовглъбение, по време на което усещало колко много е пораснала силата му. С течение на времето пелената на мълчанието се разпростряла от майка му върху останалите поданици в кралството му. Вече нямало никакви преструвки, че го обичат. Отношенията му с по-нископоставените се свеждали до две неща: власт и доминация. Той притежавал неограничен запас и от двете. Тронът отново бил негов.
— Мили боже! — промълви Дойл, изтривайки една сълза от окото си. — Господи, Джек…
Но Спаркс изглеждаше удивително неразвълнуван от собствения си разказ. Той спокойно отпи от питието си и продължи студеното си безстрастно изложение:
— През следващото лято жената установила, че отново е бременна. Новината останала скрита от момчето, а като допълнителна предпазна мярка няколко месеца преди раждането и доста преди състоянието й да стане очевидно, багажът на Аликзандър бил събран и той бил изпратен в интернат. Момчето отдавна жадувало да разшири сферата на своето влияние отвъд стените на градината. „Свежа кръв“, казвал си той, жадно разглеждайки приветстващия го нов свят, населен не само с възрастни, които не били в състояние да го затруднят с нищо сериозно, но и с цели батальони момчета на неговата възраст, които сигурно щели да се противопоставят на сетивата му с твърдостта на нешлифован диамант. Какво предизвикателство! Едва ли щял толкова леко да убеди глупаците да сложат корона на лисицата и да й издигнат трон в курника. Както и да е, на следващата пролет, далеч от Аликзандър, се родил втори син.