— Без това да ти навреди?
— В ни най-малка степен. Съветите, които той ми даваше, и уменията, които развих благодарение на тях, ми бяха от огромна полза. Без никакво колебание бих препоръчал да бъдат заложени в основите на която и да е амбициозна образователна система. Но брат ми така и не ми разкри за какво ще бъдат използвани тези качества. А и неговите възпитатели така и не го попитаха — подобно всеотдайно преследване на съвършенството е толкова рядко и озадачаващо явление в объркания ни свят, че те сигурно са останали напълно залепени от блясъка на Аликзандър.
— И каква е била целта му, Джек?
— Разбрах това едва с времето. Той не се издаде през всичките тези години дори с намек пред мен, да не говорим за някого другиго.
— Но ти вероятно си подозирал нещо.
— Нито веднъж не ми мина през ум да поставя под съмнение мотивите му…
— И все пак неговата истинска природа сигурно се е показала, макар и непреднамерено.
— О, имаше индикации, но те останаха така умело замаскирани, че дори най-опитният детектив не би могъл нито да направи връзка между тях, нито да ги интерпретира правилно поотделно.
— Какви точно индикации, Джек? — попита Дойл, който чувстваше, че около гърлото му започва да се стяга някаква яка примка на ужаса.
— Инциденти. Случайни съвпадения. Например месец преди да се видим за пръв път, един от съучениците на Аликзандър умрял мистериозно. Децата се занимавали с пчеларство от чисто академичен интерес, в рамките на научната програма. Намерили момчето една вечер близо до пчелните кошери. Било нажилено до смърт, буквално хиляди пъти. Решили, че е замислило някаква пакост и е искало да разгневи пчелите, но е проявило невнимателност. Било от близките помощници на брат ми, но във връзката им нямало нищо, което да възбуди нежелан интерес. Никой не знаел, че напоследък често се карали. Никой не можел да знае, че няколко дни преди това момчето се противопоставило на поредната команда на Аликзандър, заплашило да напусне групичката на неговите съмишленици и да разкрие тайните им.