Спаркс помълча, събирайки сили, за да преведе Дойл през последните пластове към ядрото на своя кошмар.
— Баща ми държеше да науча, че бракът на родителите ми не е бил от лесните. Сблъсъкът на две воли, на два независими характера. Познали пламъка на изгарящата страст, но и си причинявали неописуема скръб. Оказа се, че по време на съвместния им живот той е обичал и други жени. Не се извиняваше. Не очакваше нито съчувствие, нито да бъде разбран. Малко след раждането на Аликзандър проблемите им стигнали до толкова трудна фаза, че той приел назначението в Кайро като опит да се разделят. Засегната от решението му, майка потърсила утеха, посвещавайки се изцяло на малкия им син, очаквайки от Аликзандър да изиграе в нейния живот роля, за каквото той бил особено неподходящ. Ефектът бил печален… Сестра ми била зачената по време на кратък и неуспешен опит за помирение. Баща ми се върнал в Египет. Не узнал, че жена му е бременна. Разбрал едва седмици след раждането. Докато успее да се освободи от задълженията си, за да се върне в Англия, трагедията вече била факт. Майка била потресена — от една страна, тя отчаяно жадувала за успокоителната, безусловна любов на Аликзандър, без която вече не можела, от друга — било невъзможно да забрави ужасната сцена, на която станала свидетел. Баща ми искал да изпратят момчето далеч, да се освободят завинаги, като се отрекат от него. Но колкото и силно да било раздвоението й, майка ми заплашила, че ще се самоубие, ако той стори това. Поставен в невъзможност да направи каквото и да е, баща ми отново заминал. Година по-късно, в последен опит да спаси брака си, той окончателно се върнал от странство и успял да се споразумее с нея на компромис, в резултат на който отпратили Аликзандър надалеч, майка забременяла за трети път и двамата закърпили съюза си покрай втория си син. Този син решили да отгледат заедно. Син, който щял да бъде обичан и от двамата, а не само от единия: струва ми се, че те не бяха нещастни през годините на ранното ми детство. Съвсем не. Изглеждаха ми по-скоро отдадени на новия живот, който си бяха създали, и като че ли бяха сключили примирие.
Спаркс хвърли фаса от пурата сред силното течение. Дойл вътрешно кипеше. Опита се да се стегне, защото знаеше, че му предстои да чуе най-лошото.
— В нощта на пожара баща ми се прибрал в стаята си рано. Почел малко, после заспал пред камината. От съня го изтръгнал гласът на майка ми, която извикала от болка. Когато отишъл в стаята й, намерил я завързана към краката на леглото. В същия миг бил ударен отзад и паднал в несвяст. Когато се свестил, видял се на свой ред завързан за един от столовете. Майка ми все още била на леглото. Тялото й било възседнато от смътно различимата фигура на насилващ я мъж. Фигура, изцяло облечена в черно. Тя крещяла като обезумяла. Извергът свършил каквото правел, обърнал се и се усмихнал. Баща ми разпознал в него своя по-голям син.
Дойл се извърна. Задушаваше се, въздухът не му достигаше. Чувстваше, че му се повдига.
— Аликзандър изобщо не бързал да се разделя с тях. Вече бил убил всички слуги в къщата. Описал им с най-отвратителни подробности как умрял всеки от тях. Държал родителите ми в това положение повече от четири часа. После полял леглото с газ. Запалил една от пурите на баща ми и седнал до майка ми. Дръпнал силно няколко пъти от пурата, за да разгори огънчето. Забил върха в плътта й и й казал да не се безпокои за молитвите: нямало да бъдат изпратени в ада, след като ги убиел, за греховете им към него — те вече били в ада, това било адът. А той, техният мъчител, бил Сатаната…
Аликзандър развързал баща ми и му казал да избира: или да прави за последен път любов с жена си, или да се бие срещу него. Баща ми се хвърлил върху него в сляпа ярост. Все още бил силен и здрав мъж, но Аликзандър лесно се справил с него, действайки безмилостно и майсторски. Удрял го и пак го удрял, но така, че да остане на ръба на безсъзнанието, после му давал възможност да дойде на себе си и започвал отначало, но всеки път внасял нови нюанси в изтезанието. Онова, което му казал, убедило баща ми, че този звяр, в чиито ръце се намирали, не можел да има нищо общо с човешките същества. В един момент той просто потънал в спасението на тъмнината… Събудил се от страшна горещина. Кожата му била на мехури, а стаята била в пламъци. Леглото заедно с майка ми било изгоряло. Без сам да знае как, успял да излезе от стаята в коридора. Цялата вътрешност на къщата била обхваната от пожара. Хвърлил се навън през един от прозорците. При падането си счупил краката. Изпълзял настрани от къщата и бил намерен от моя приятел от конюшнята.