— Дали не бях и аз като него? Трябваше да си задам този въпрос, Дойл, надявам се, разбираш това. Ами ако в мен е жив същият онзи гаден и ненормален дух, който го е тласкал към страшните му престъпления? А аз бях само дванайсетгодишен!
Сълзи изпълниха очите на Дойл, който изведнъж осъзна какъв ужас бе изпълвал ума и сърцето на момчето, превърнало се в този търсещ разбиране мъж, изправен пред него. Да понесеш такава скръб, да изживееш подобна загуба… това… наистина бе трудно да си представиш такова нещо. И той не можеше да предложи на приятеля си никакво утешение, просто защото не можеше да има утешение… друго, освен мълчаливите му искрени сълзи.
— Трябваше да приема, че уменията, които бях усвоил благодарение на брат ми, няма да отидат напразно — проговори развълнувано Спаркс. — В тях не е заложен някакъв морал и те не притежават етична стойност — това са просто инструменти, неутрални и полезни. Трябваше да повярвам в това, трябваше да го докажа сам на себе си: може да има повече от един вид Свръхчовек. От мен зависеше как да ориентирам компаса си и аз реших: моята Полярна звезда ще бъде правосъдието, не самозалъгването или вманиаченото самобоготворене. Идеалът ми ще е животът, а не посяването на смърт. А след като съдбата ми е отредила да бъдем с него от една кръв, тогава аз съм длъжен да възстановя равновесието на везните, нарушено от присъствието му на този свят — аз ще стана проводник на силата, противопоставяща се на тъмнината, пред която брат ми е отстъпил. Аз ще изчистя петното от фамилното си име или ще умра, докато опитвам. Ето такава е моята мисия. Да му се противопоставям, да провалям намеренията му. Да се превърна в неговото възмездие.
Думите му съживиха застиналия пулс на надеждата в гърдите на Дойл. Двамата стояха мълчаливо и гледаха реката.
12.
Боджър Нъгинс
Стана много студено. Милята, която трябваше да извървят обратно до хотела, се оказа една от най-дългите в паметта на Дойл. Спаркс се умълча — изглеждаше някак отдръпнал се в себе си, изпразнен от съдържание. Дойл се чувстваше поласкан от доверието на Спаркс и разбираше, че в известна степен сега трябва да сподели бремето му. Никога досега настъпването на Новата година не бе оставяло по-невзрачен спомен в него. Те вървяха покрай пияни, покрай влюбени, покрай групички младежи, шумно празнуващи този малко неясен преход от смъртта на „старото“ към раждането на „новото“, олицетворяващ загадката на така лесно забравяните обещания да превърнем малките си пороци в големи добродетели. Опитът на човек да измерва времето с подобно събитие, на което е придал измислена от него значимост, изглеждаше също толкова незначителен, колкото бе ровенето на кокошка в пръстта. И беше ли възможно да се повярва в способността на някого да се промени към по-добро, когато съществуваха създания като Аликзандър Спаркс, свидетелствуващи точно за обратното?
Те влязоха в хотела през по-дискретния заден вход, качиха се в стаите си, запалиха огън в камината и разпечатаха нова бутилка коняк. В първия миг Дойл почувства как изтерзаният му организъм въстава срещу вкарването на нови количества алкохол в него, но след това усети вътрешностите му да се стоплят и да приветстват успокоителната мекота на питието. Спаркс се бе загледал в огъня, танцуващите пламъци се отразяваха в тъмните му очи.
— Кога почувства пак, че той е направил нещо? — наруши мълчанието Дойл.
— Беше напуснал Англия, прекарал бе известно време в Париж, после бе потеглил на юг. От Марсилия взел платноход за Мароко, след това прекосил цяла Северна Африка, за да се добере до Египет. Пристигнал в Кайро по-малко от една година след убийствата.
— Оставил е следа?
— Престъпленията срещу Бога — убийството на баща и убийството на майка: мисля, че имаме право да наречем това престъпления срещу Бога, Дойл — така да се каже премахнали и последното препятствие пред всеки следващ разрушителен импулс. Той вече не е имал никакви задръжки. Доказал на себе си, че може да постигне абсолютна доминация както в семейството, така и в училище, и сега намерението му било да намери своето място в света. Първата му задача била да натрупа достатъчно капитал, за да бъде финансово независим. През нощта на убийствата на родителите ни той откраднал от египетската колекция на баща ми най-ценните съкровища, а такива имаше много. Аликзандър отишъл в Кайро, за да ги продаде на черно. Състоянието, което натрупал, поставило основите на бъдещото му голямо богатство.