— Сигурно е извършил и други престъпления — предположи Дойл.
— Да, същата година в Кайро били извършени няколко запомнящи се убийства. Баща ми имал там любовница — англичанка, колежка в дипломатическите среди. Изчезнала малко след пристигането на Аликзандър. Седмица по-късно намерили главата й на сука — местния открит пазар. Понеже обезглавяването е наказание за прелюбодейките, типично за мюсюлманските страни, това създавало впечатление, че убийството е дело на местен човек. Само че на челото й имало изписана с червено буквата А. Между другото, жената се казвала Хестър.
Дойл усети нещо в гърлото му отново да се надига. Той разбра, че за да бъде от полза на Джек в борбата срещу брат му, ще трябва да се научи да овладява емоциите си. След като онзи човек не се спираше пред нищо, глупаво беше да остава замаян от ужас като реакция на поредното му отвратително злодеяние.
— През следващата седмица убил известен търговец на предмети на изкуството заедно с жена му и децата му. Мисля, че той проточил преговорите по отношение на един предмет от колекцията на баща ми и изчерпил търпението на Аликзандър. Въпросният предмет — церемониален кинжал — станал и оръжието, с което било извършено убийството. Аликзандър показал, че може да върши делата си с ужасяващ замах. В Кайро избухнала паника, добила известност като „проклятието на гробницата“, защото кинжалът и други антики в притежание на търговеца били откраднати от една гробница. Апартаментът на нещастника бил осеян със следи от прашни боси крака и късчета прогнил плат. Нишки от същата тъкан били намерени по шиите на съпругата и децата, които били удушени, както и по дръжката на кинжала, с който било изрязано сърцето на антикваря. Органът бил намерен до самото тяло в жертвена купа, посипан с пепел от листа на танис, за който се смятало, че е ключовият компонент в ритуала, формулиран от жреците на фараоните, за да стане възможно възкръсването на мумията. Долавяш ли ръката на Аликзандър във всичко това?
— Да — отвърна Дойл, спомняйки си за смъртта на лондонската проститутка.
— На следващия месец по подобен начин била вандалски ограбена частично разкрита гробница в пустинята, обект на работата на една археологическа експедиция. Двама от пазачите били намерени вътре удушени, много от вече описаните находки липсвали, включително мумифицираните останки на главния обитател на гробницата. И отново местното суеверие приписало убийствата на трупа, възкръснал, за да отмъсти за оскверняването на своя гроб.
— Аликзандър, изглежда, започнал да развива вкус към окултното.
— Понеже вече овладял тайните на материалния свят, интересът му съвсем естествено се преместил върху магическото и нематериалното. Египет оказва подобно влияние на европейците. Древните гробници са в състояние да упражнят страхотно въздействие. Точно там Аликзандър за пръв път разбрал какви плодове може да му донесе внимателното изучаване на черната магия. И когато този глад се събудил в него, той се превърнал в център на съществуването му. А глад, подсилван от алчност, никога не може да бъде задоволен — той расте с разгарянето на апетита.
— Къде отишъл след това?
— Доколкото успях да разбера, през следващите няколко години Аликзандър скитал из Близкия изток, опитвайки се да постъпи в някоя от различните мистични школи: зороастрианци, суфити, хашишими — култа на убийците на Стареца от планината…
— Но всички те са изчезнали от векове!
— Ако се вярва на официалната история, техните крепости били щурмувани от войниците на отоманската империя и защитниците им унищожени до крак. Но някои по-високопоставени турци биха ти казали, че има оцелели малки секти от поклонници, скрили се високо в планините на Сирия и Персия. Твърди се, освен това, че ненадминатата техника на убиването на хашишимите, демонстрирана в някои неразгадани политически убийства, прави тази теория доста правдоподобна. А Аликзандър би могъл не само с лекота да ги открие, ако съществуват, но и да изтръгне най-скъпоценните тайни на уменията им.
— Благодарен съм, че не знаех всичко това, когато се захвана с мен — каза Дойл, без да чувства безгрижието, с което прозвучаха думите му. — Иначе щях да умра в секундата, когато го зърнах за пръв път.
Изражението на Спаркс говореше, че той гледа на тази възможност като на нещо повече от обикновена шега.