— И тя никога няма да го забележи — гордо добави Сурани. — Скрито е в химикалка „Бик“.
30.
Неделя, 14.10
5 минути по-рано
Небето се беше променило към по-лошо.
Пухкавите облачета, които по-рано се носеха толкова невинно и безгрижно в лазурното небе, вече ги нямаше. Тъмносива пелена се стелеше във всички посоки до хоризонта, сякаш самият въздух свършваше на тази неравна граница. В залива се вдигаха вълни, духаше силен вятър.
Габриела и Даниел излязоха от метрото. След писъците, след хаоса на Второ Авеню преди малко, полицаите прииждаха на тълпи. Двамата нямаха друг избор, освен да избягат с подземната железница, макар че рискуваха да бъдат забелязани от транспортната полиция. Никой обаче не ги засече и сега, на улицата, те вървяха сред семействата, туристите, пазаруващите и влюбените двойки, търсейки укритие в тълпата — точно както бяха правили през последния половин час из различните линии на метрото. От Горен Ийстсайд отидоха до Харлем, после пресякоха целия град, за да излязат най-накрая на юг, в Мидтаун.
От тук щяха да отидат пеша до апартамента, за който ѝ бе казал Даниел — онзи, който фирмата му, Фонд „Норуок“, държеше за клиенти, гостуващи от други градове. В момента беше празен и можеха да се скрият там.
Даниел се огледа внимателно.
— Не се виждат полицаи, не се вижда Джоузеф, никой не ни следи… нито списъка.
Габриела още бе шокирана.
— Толкова много кръв, Даниел. Видя ли я?
Разбира се, че я беше видял. Той стисна по-силно ръката ѝ. В този жест имаше някакво значение. Но какво? Тя не можеше да каже.
— Гледай!
Той също видя синьо-бялата патрулна кола, приближаваща се бързо към тях с мигащи лампи. Габриела смъкна раницата от рамото си и двамата се завъртяха, пристъпиха по-близо до една витрина, за да може тълпата от минувачи да ги скрие от улицата и полицаите.
Патрулката мина бързо покрай тях по посока на местопроизшествието.
Кръвта…
Даниел посочи на изток:
— Апартаментът е натам. След деветдесет пресечки. Не е далеч.
Преди да тръгнат обаче, Габриела го хвана за ръката и каза:
— Чакай. Хайде да се отървем от шапките и да намерим по-добра маскировка. — Потупа по черната шапка с козирка, която носеше. — Трябва ни нещо повече от това, за да ги заблудим. — Кимна към един магазин за дрехи втора употреба малко по-нататък по улицата. — Хайде да напазаруваме.
Пет минути по-късно отново бяха навън с дънки — сини за него, черни за нея — пуловери и тънки якета, все в тъмен цвят. Манхатънски камуфлаж. На неговия анцуг пишеше: НЙУ. На нейния нямаше щампа. Носеха старите си дрехи в пазарски чанти.
Тя се намръщи и притисна гърдите си, закашля се. Избърса капка кръв от устните си.
— Мак!
— Няма нищо — пренебрежително каза тя. — Ще се справя.
Продължиха по улицата.
Телефонът ѝ изпиука — текстово съобщение. Тя погледна дисплея. Усмихна се, но веднага след това пак се намръщи от болка.
— Усложнението.
— Какво казва?
— Получил е подаръка.
Габриела реши да не му казва останалата част от съобщението на Франк Уолш.
Точно когато стигнаха ъгъла, по улицата мина тъмен седан — очевидно цивилна полицейска кола. За разлика от патрулката по-рано тази намали, когато ги доближи. После даде газ и зави зад ъгъла.
Наблизо не се виждаха други полицейски коли или униформени полицаи.
— Мисля, че е чисто — каза Даниел.
Пъхна в раницата си плика, в който носеше сивия костюм „Канали“ и ризата, които бе сменил в магазина. Габриела погледна съдържанието на своята чанта и видя капки кръв върху пуловера и якето.
— Ще ги хвърля — каза. — По дяволите. Обичах този пуловер.
Прерови джобовете и взе само парите. Всичко друго — касови бележки, изцапани с кръв кърпички и една химикалка „Бик“ — остави в плика. Огледа се и видя един камион на службата по чистота, пълен до преливане, който отиваше към завода за преработка на отпадъци на Четиринайсета улица на брега на река Хъдсън.
Залюля пазарския плик и го метна в камиона, докато шофьорът чакаше на светофара.
Хванати подръка, двамата закрачиха бързо сред тълпите пешеходци, изпълващи улиците в този горещ неделен следобед.
29.
Неделя, 13.40
30 минути по-рано
Франк Уолш стоеше в малката кухня в апартамента си в Гринидж Вилидж и мислеше за убийството тази сутрин.