— Ама…
— Той беше заплаха. Сигурно е бил заплаха. Иначе нямаше да ни следи. Ти нямаше друг избор. Изглеждаше, че иска да ни нападне. Посегна към джоба си. Може би имаше пистолет!
— Това не е сигурно! Виж, още мърда. Кракът му. Движи се!
Тя се втренчи в кръвта, изхлипа.
Силната ръка на Даниел стисна раменете ѝ като менгеме и той я поведе далеч от местопроизшествието. С подтичване и препъване тя тръгна с него. Сякаш бе забравила как се върви.
— Знам, че си разстроена. — В неговия глас също имаше паника. — Знам, че те боли, но трябва да се махаме от тук, Мак.
— Аз… — започна тя, като трепереше — не мисля, че…
— Правим всичко това заради дъщеря ти — прекъсна я той. — Спомни си какво повтаряш постоянно. „Съсредоточи се“. Съсредоточи се върху дъщеря си.
— Моята…
— Сара — решително изрече той името. — Съжалявам, Мак. Голяма трагедия е, че това се случи. Но няма как да го променим и няма да можем да помогнем на Сара, ако отидеш в затвора. Ще има време да мислим за това по-късно.
Пребледняла като платно, Габриела кимна.
— Хайде, да вървим — подкани я той.
Тя тръгна след него несигурно, като едва проходило бебе.
Той изведнъж спря.
— Не, чакай. Ще минем от другата страна. Ще заобиколим квартала, за да стигнем до метрото.
— Защо? Какво има?
— В тази посока на ъгъла има инспектор по паркирането.
— Инспектор по паркирането? Какво значение има?
Даниел се наведе към нея и прошепна:
— Габриела, всичко живо в Ню Йорк ни търси, от службата за бездомните кучета до ФБР.
26.
Неделя, 11.35
15 минути по-рано
В окопите…
„Помисли, намери начина — каза си Хал Диксън. — Работиш в окопите. Импровизирай.“
Огледа улицата. Забеляза някого, който можеше да му помогне.
Диксън се приближи до уличния продавач, който отпъждаше с ръка дима от печените кестени и гевречета върху количката си. Димът се връщаше мигновено.
От миризмата на Диксън му се дояде, но той имаше работа да върши, затова го преодоля.
— Извинете, може ли да ми кажете нещо — обърна се към хилавия младеж с дънки и фланелка на „Мец“. — Преди малко от тук минаха мъж и жена.
Младежът изгледа намачкания сив костюм и яркожълтата риза на Диксън и вероятно си направи някои изводи за цветовата комбинация. Погледна потното лице на дебелака.
— Мъж и жена, а?
Диксън ги описа.
Продавачът изведнъж се разтревожи.
— Не съм видял нищо — измънка. — Нищичко. Не.
— Няма проблем. Аз съм дякон — опита се да го успокои Диксън.
— Кво…
— В църквата, презвитерианец — задъхано обясни смачканият тип. — В Ню Джърси. Дякон.
— Ъм — измънка продавачът, който вероятно беше мюсюлманин и нямаше представа какво е дякон, но може би уважаваше религиозните хора.
— Религия. Аз съм религиозен човек.
— Свещеник ли? — объркано попита продавачът и отново огледа старото сако и жълтата риза на Диксън.
— Не. Просто съм религиозен. Дяконът е светско лице.
— О!
Продавачът се огледа за някого, на когото може да продаде хот-дог.
Грешка. Диксън уточни:
— Това е нещо като свещеник.
— О!
— Мирянин, който помага на свещеника. Все едно да помагам на имама.
— Имама?
— Вижте.
Диксън бръкна в джобчето на сакото си и извади от него малка, подвързана в черно Библия.
— О! — каза продавачът с известно уважение.
— Идвам от Медисън Авеню — обясни Диксън, като посочи приблизителната посока, макар че продавачът вероятно знаеше къде е „Медисън“.
— Да.
— И там видях една жена да извършва престъпление, ужасно престъпление. Жената, която току-що описах.
— Престъпление?
— Точно така.
Продавачът докосна гърдите си с пръсти, може би един вид молитва. Диксън забеляза, че ръцете му са мръсни. Реши никога повече да не си купува хотдог от улична сергия.
— Тия сирени? — попита продавачът. — За това ли бяха?
— Да, сирените. Имаше много сирени.
Диксън взе една салфетка от държателя и избърса лицето си.
— Искате ли вода, отче? „Отче“ ли трябва да ви наричам? Така ли се казвате?
— Не, не съм духовник. И не искам вода. Дякон съм. Това е нещо като свещеник.
— Добре, но ако все пак поискате, само кажете. Бутилка вода. Или безалкохолно.
— Ето какво искам…
— Нямате телефон и искате да ползвате моя?
— Не, не. Трябва да разбера накъде отидоха — жената и онзи мъж, приятелят ѝ, предполагам. Ще поговоря с тях, ще ги убедя да се предадат.