Сурани извика отчаяно:
— Не правете така! Вие…
Хладният ѝ поглед обаче беше красноречив. Те хвърлиха пистолетите, както им бе заповядала.
Когато Габриела за момент премести погледа си към падащите оръжия, сякаш се страхуваше някое от тях да не гръмне, униформеният полицай се хвърли срещу нея, като се опита да я сграбчи. Тя се изплъзна и се препъна. Когато се опита да запази равновесие, пистолетът гръмна.
Младият полицай примигна, хвана се за гърдите ѝ падна на тротоара.
— Ох, мамка му! Ох!
Габриела изпищя.
Без да обръща внимание на нея и на пистолета, Сурани изтича при падналия полицай, който риташе и размахваше ръце. Наведе се над него и изкрещя към колегата си:
— Извикай линейка!
Кеплър изръмжа:
— Шибана кучка! Застреляй ме, ако искаш, но ще извикам помощ!
Извади радиостанцията си.
Хлипайки, Габриела отстъпи назад. Обърна се и хукна. На ъгъла хвърли пистолета в шахта на канализацията. Стигна до Даниел, който изглеждаше не по-малко шокиран. Понечи да хукне отново, но той я спря:
— Недей да тичаш, ходи. Наведи глава и ходи нормално.
— Аз…
— Ходи. Бавно. Върви.
Габриела кимна, пое си въздух няколко пъти и го хвана за ръката.
Тръгнаха на изток.
След броени секунди пронизителният писък на сирени прониза следобедния въздух от десетина различни посоки.
23.
Неделя, 9.45
15 минути по-рано
— Добре — каза Кеплър, като гледаше телефона си. — Адресът е Медисън Авеню осемдесет и осем.
— Какво има там? — попита Сурани.
— Любовницата на Чарлс Прескот. — Капитанът погледна един лист. — Соня Дитрих.
— Много се усложни тая шибана работа.
— Много взе да псуваш напоследък. Не е в твой стил.
— Не е в мой стил ли? Защото хората с корени от Южна Азия — индийците, ама не вашите индианци — не псуват? Хората, които работят в кол центровете, не псуват?
— Е, това вече е расистко изказване — възмути се Кеплър. — В какъв смисъл моите индианци? Аз не ходя по казина.
— Казина! Точно това имах предвид. Ето!
Сурани обърна сивкавото си лице към партньора си с изражение на самодоволство. Свали сакото си и го закачи на облегалката на един стол.
Кеплър постоянно се изненадваше как може колегата му да е толкова строен и в същото време толкова мускулест. Сурани играеше футбол почти всеки уикенд. Понякога крикет — спорт, който той просто не можеше да проумее. Замисли се, че трябва по-сериозно да се заеме с голфа.
Махна с ръка в знак, че не желае да спори повече.
На входа на оперативната зала се появи техен колега.
— Аха, новобранеца с трите имена — измърмори Кеплър, като погледна табелката с името му.
— Фред Станфорд Чапман на вашите заповеди — каза русият младеж; звучеше доста нахакано, помисли си Кеплър. — И ако ви интересува, за протокола, аз псувам през цялото шибано време. — Явно бе подслушал разговора им. — Но пък псуването вече не е истинско псуване. Нещата са се променили.
Нахакан…
Кеплър го изгледа предупредително. Русият младеж реши да премълчи това, което бе намислил да каже, каквото и да беше то.
— Добре, Фред Станфорд Чапман…
— Защо не ми викате Стош? — попита новобранецът. — Така е по-…
— Не, държа да е Фред Станфорд Чапман — отсече Кеплър, сякаш му присъждаше почетна титла.
— Определено — потвърди и партньорът му.
— Така. Слушай сега…
Кеплър запозна патрулния полицай с операция „Чарлс Прескот“ и въпреки че погледът му остана леко нахакан, младежът явно разбра какво се иска от него. Дори направи няколко уместни предложения.
— Хайде сега да закусим — обяви Кеплър. — Нещо голямо.
— И скъпо — добави Сурани.
— Ще го пишем на сметката на Патрулния отдел. Нашият викинг ще черпи.
Младежът замълча за момент. Смяташе, че дори при операция за следене би трябвало да си плащат сами храната.
— Аз ли? — изненада се.
— Този случай е толкова преебан… извинявай, Ганди — обърна се Кеплър към Сурани, който му показа среден пръст, — че ще имаме нужда и от „Блъди Мери“. Или, по дяволите, шампанско!
— Шампанско ли? — отчаяно измърмори новобранецът.
Кеплър го остави да се мъчи цели десет секунди. После го успокои:
— Ебаваме се, Фред Станфорд Чапман.
— Да — каза младежът, като се опита да прозвучи така, сякаш е знаел през цялото време.
— Ти отиваш да вземеш кафета, само толкова. А пък ние отиваме… какъв беше адресът?
— „Медисън“ и Осемдесет и осма — каза Сурани. Обърна се към новото попълнение на екипа и уточни: — Там би трябвало да е наложницата на Прескот.