— Да ти се додрайфа.
Гледката от офиса на Карпанков беше към река Хъдсън. Сега, през нощта, водата се виждаше като черна ивица. Това, което сякаш течеше, бяха светлините — жълти, червени, зелени, бели, движещи се бавно на север и юг.
Карпанков отново погледна Диксън, който се опита да издържи колкото може повече погледа му.
Имаше странни зеници, помисли си, когато най-сетне отмести поглед. Не петдесет нюанса сиво. Само два.
— Мисля, че е крайно време да обсъдим онзи проект в Нюарк — каза руснакът. — Сериозно да поговорим.
Радостно предчувствие погъделичка корема на Диксън. Той отговори ентусиазирано:
— Това ще е голям удар, Пит. Осемцифрено число — без никакво усилие. Средно осемцифрено число. Смъмри се мислено: „Успокой се, по дяволите!
Превъзбудил си се като тийнейджърка по Джъстин Бийбър.“
— Осемцифрено, да, и ние така изчислихме.
— Хубаво ще се изперете — отбеляза Диксън.
Това беше шега, защото част от проекта включваше сделки с голяма фирма за химическо чистене. Той изгаряше от желание да участва.
Руснакът не даде признак, че е разбрал играта на думи.
Диксън запази непроницаемо изражение — налагаше се, когато преговаряш с хора като Карпанков — но радостта му бе неизмерима. От една година се надяваше руснакът да го включи в някой свой проект, в който и да е. Но Нюарк? Боже! Това беше голям удар. Това беше огромен удар.
— Обаче ще ти поискам една услуга, Хал.
За начинанието в Нюарк Диксън бе готов да му помогне. За всичко. Той се наведе напред и на лицето му се изписа изражение на приятно очакване.
— Всичко, което поискаш.
Подробностите за примамката — или уловката — обаче бяха отложени.
Телефонът на Карпанков иззвъня и той каза учтиво:
— Извинявай.
— Няма проблем.
Диксън погледна кучето и кучето го погледна. Мъжът първи отмести очи.
Вдигна едното си рамо, после — другото, за да нагласи сивото си сако. Беше тясно и от тънък вълнен плат — твърде тънък за студа навън. Беше си дал сметка за това още щом излезе от къщи, но не искаше да се връща за палто. Жена му! Ризата му бе в пастелносиньо, което някои вероятно смятаха за твърде безвкусно. На Диксън не му дремеше. Обичаше да носи ярки ризи, те бяха неговата запазена марка. Вчера розово, днес синьо. Утре щеше да носи жълто. Лимоненожълто. Беше му любимо. И винаги го носеше в неделя.
Руснакът свърши разговора. После, както винаги се случва в разговорите между мъже, настроението му се промени и дойде време за сериозното пазарене. Карпанков събра пръстите си, сякаш е погребал любезностите и е затъпкал пръстта върху гроба им.
— Така, имам една информация.
— Добре.
Карпанков често се изразяваше така. Имал „една информация“.
— Чувал ли си за „Октомврийския списък“?
— Не. Не ми е познат. Какво представлява?
— Не знам точно. Но ето какво ми е известно: това е списък на хора с голямо влияние. Опасни хора. Общо трийсетина, може би повече. Чух, че с някои от тях съм имал общ бизнес в миналото.
— „Октомврийски списък“. Защо се нарича така?
Руснакът сви рамене:
— Никой, с когото говорих за това, не знае. Мистерия. Може да означава, че целият ад ще се отприщи през октомври.
— Идния месец.
— Идния месец. Или може би означава, че нещо важно се е случило миналия октомври и в резултат някой си е направил планове. И така, Хал, аз искам този списък. Имам нужда от него. Но не мога да изпратя никого от хората ми да ми го набави, защото може да се направи връзка с мен. Тези хора, които познавам. А аз не искам да има връзка с мен.
„Защото аз съм дребна риба“ — помисли си Диксън. Това обаче не го притесняваше. Той кимна енергично, като вярно куче. Е, като нормално куче, не като звяра в ъгъла.
— Ето каква е работата — продължи руснакът. — Чух от Хенри… нали знаеш Хенри, моя асистент?
— Да, познавам Хенри. Свестен тип.
— Така е. Та той е чул, че една жена, която живее в града, притежава списъка или знае къде е. Ти ще вземеш списъка от нея и ще ми го донесеш и тогава двамата с теб ще си поделим наполовина проекта „Нюарк“.
— Петдесет процента? — промълви Диксън. — Много щедро, Пит.
Руснакът махна небрежно и продължи:
— Жената се казва Габриела Маккензи. Била е офис мениджър на тъпака, който е пазил списъка — и е избягал от града.
— Имаш ли адреса ѝ?
— В Горен Уестсайд, но сега не е там. — Карпанков се облегна назад. — Крие се заедно с някакъв тип, но според източника ми са някъде в града. Мъжът се казва Риърдън. Хората ми казаха, че ще открият скривалището им тази вечер или утре и ще ми съобщят. — Постави дланите си на масата и добави с поверителен тон: — Хал, казаха ми, че ти си човекът, който познава най-добре живота на улицата, ако разбираш какво искам да кажа. Живота в окопите.