— Старая се — скромно отговори Диксън. — Оправям се.
Карпанков се покашля. Погледът му се спря върху един модел на автомобил върху бюрото.
— Ще направиш каквото трябва, за да се добереш до списъка, нали? Няма проблем да го направиш. Въпреки че става дума за жена. Невинна жена.
— Няма никакъв проблем.
Диксън беше съвсем искрен, но премълча, че мисълта за задачата вече го възбужда.
— Тя ще бъде сдържана.
— Това е характерно за момичетата. Особено в определен период всеки месец.
Карпанков се усмихна:
— Имам предвид предпазлива. Аз не съм единственият, който иска списъка. Други хора също се опитват да се доберат до него.
— Добре. Само ми кажи къде да я намеря и аз ще се погрижа. — Диксън се намръщи. — Но тя знае, че има хора, които искат списъка, така ли?
— Да.
— Знаеш ли какъв трик използвам, който действа особено добре, особено при жените. Казвам им, че съм дякон в църква. Това притъпява бдителността им. Дори си нося Библията. — Диксън извади една черна книжка от предния си джоб.
— Много хитро, Хал.
Диксън се ухили широко и продължи:
— Така ще ме допусне до себе си. Ще я залъжа да влезе в колата. После ще я закарам на някой пуст строеж и ще поработя върху нея. Ще ми каже къде е списъкът. И после? В понеделник на новия търговски център изливат бетон. Никой никога няма да намери тялото.
— Чудесно.
— А онзи тип, който е с нея? Той свързан ли е?
— Не, просто някакъв бизнесмен, който я чука. Не ми дреме за него. Обаче… — Руснакът отново събра пръстите си.
— Ще се погрижа и за него. Може би най-добре просто да го застрелям.
Карпанков кимна одобрително:
— Хубаво. Ще ти се обадя веднага щом хората ми я открият.
Двамата мъже се изправиха и си стиснаха ръцете — този път още по-енергично; златните гривни издрънчаха приглушено. Когато видя Диксън да стиска с такъв плам ръката на господаря му, кучето стана. Хал забеляза това и веднага се дръпна.
— Няма проблем — каза Карпанков. — Той те харесва.
„Да бе — помисли си Диксън, — за вечеря.“ Усмихна се на кучето, което се задоволи просто да го изгледа от мястото си.
След пет минути Хал Диксън бе навън, на студената ветровита улица, и се опитваше да се загърне по-плътно със сакото. Доста по-спокоен се чувстваше, когато не беше в компанията на престъпния бос Питър Карпанков и неговата годзила. Тръгна бодро по улицата, като си мислеше на кого може да продаде „Октомврийския списък“, след като си направи копие.
19.
Събота, 20.30
1 час и 30 минути по-рано
— Ужасно — прошепна Габриела през стиснати зъби. Трепереше. Седеше със затворени очи и дишаше тежко. Как можа да направи такова нещо?
Притисна се до Даниел на задната седалка на таксито и той я прегърна през рамото. Тя избърса очите си.
— Как може някой да извърши нещо толкова ужасно? — попита отново.
Погледна найлоновия плик с емблема на аптеки Си Ви Ес в краката си и се притисна още по-близо до Даниел. Той я прегърна по-силно. Беше як мъж. Хубавият костюм, който носеше, дебелият и в същото време мек плат, доста добре скриваше физиката му, но едно докосване на ръката му бе достатъчно, за да си дадеш сметка, че е в отлична форма.
Тя отново си спомни срещата им в петък, вчера.
И онова, което бе произтекло от нея.
Изпита приятен гъдел при спомена как Даниел, толкова близо, бърше влагата от челото ѝ — и после, със същата кърпичка, от своето.
Наистина ли се беше случило преди двайсет и четири часа? Струваше ѝ се цяла вечност.
Отново този гъдел — по-ниско, по-топло, пулсиращо. Тя обаче се опита да не му обръща внимание. Не му беше сега времето.
Сара…
Половин час по-рано таксито им беше спряло в Трибека и той бе взел един сак с тоалетни принадлежности и резервни дрехи. Сега отиваха към нейния апартамент, за да може и тя да направи същото — и най-важното, да вземе папките.
— В документите може да няма нищо важно — каза тя, — но те са единственото, което би могло да спаси Сара. Хващам се за тях като удавник за сламка.
Сега Даниел погледна найлоновия плик, смачкан като мъничко бледо тяло. Въпреки всичко, през което бе преминал, той оставаше олицетворение на спокойствието — докато в онази отвратителна уличка не видя това, което изпадна от плика. Тогава се отдръпна рязко назад — по-силна реакция от нейната. Бе промълвил: „Боже…“