— И къде, по дяволите, са всички таксита? — измърмори той.
Няколко минаха с висока скорост, но всичките бяха или заети, или приключили смяната. Даниел размаха портфейла си пред едно от последните, но шофьорът продължи.
С надеждата да намерят такси, завиха по друга улица, която бе мръсна, по-тъмна и по-смърдяща от посещаваните от туристите и затова не беше толкова претъпкана. Минаваха покрай магазини, зад чиито зацапани витрини бяха изложени прашни дивидита, дантели и копчета, избелели книги и техника; един изпаднал сексмагазин, осветен с жълто-зелени флуоресцентни лампи; китайски и мексикански ресторанти с храна за вкъщи, които по никакъв начин не биха могли да издържат хигиенна инспекция. Пред някои от тези заведения седяха хилави, мургави мъже: пушеха, разговаряха тихо или говореха по мобилни телефони.
Телефонът на Габриела иззвъня. Тя погледна часовника си.
— Крайният срок.
Двамата спряха и се приближиха до тухлената стена на една сграда, за да не ги подслуша някой.
Габриела си пое дълбоко дъх, прие разговора и включи на високоговорител, за да чува и Даниел.
— Джоузеф?
— А, Габриела. Гледах телефона. Чаках. Но ти не се обади.
— Още нямаше шест. Щях да ти се обадя! Кълна се. Чуй…
— Имаш ли парите?
— Намерих „Октомврийския списък“!
— О, така ли? — подигравателно възкликна той. — Значи имаме повод да празнуваме! Как изглежда? Дебел ли е, тънък ли е, върху кадастрон ли е отпечатан?
— Кажи ми… как е моето момиче? — избухна тя. — Кажи ми!
— Ами, малко е… разстроена — отговори Джоузеф.
— Как? Какво искаш да кажеш?
— Казах ѝ, че нямам добри новини от теб. Значи може да няма добри новини за нея.
— Така ли си ѝ казал? — прошепна Габриела.
— А ти как мислиш? Имам ли интерес дъщеря ти да изпадне в паника? Ох, с теб човек не може да се пошегува. Хайде, успокой се. Кажи сега за парите.
— Имам списъка.
— Това чух. Обаче фактът, че го повтаряш, ми подсказва, че нямаш парите. И след като не пожела да ми опишеш как изглежда списъкът, съм малко скептичен и за него.
— Не, не! Кълна се!
— Забелязала ли си, че когато човек казва нещо от рода на „кълна се“ или „трябва да ми повярваш“, той обикновено лъже?
— Не лъжа! Списъкът е у мен. Държа го на сигурно място. Не исках да го разнасям с мен.
— Нямаше нужда толкова да го пазиш. На глава от населението уличните грабежи в Ню Йорк не са повече, отколкото в Портланд. Но добре. Намерила си списъка. Вундербар! Да се върнем на въпроса за парите.
— Цял ден обикалям града и се опитвам да изпълня това, което искаш. Моля те, дай ми още малко време. Отне ми повече, отколкото очаквах. Съжалявам!
— Изпитваш чувство за вина, а?
Даниел настръхна от гняв. Лицето му помръкна.
Но той не каза нищо.
Тя доближи телефона до устата си.
— Моля те, беше кошмар. Полицията е навсякъде! Не мога просто да се промъкна в градината на Чарлс и да започна да копая за съкровище, нали? — Гласът ѝ заглъхна. След малко прошепна гневно: — Кажи ми как е дъщеря ми!
— Жива е.
— Жива? А добре ли е?
— Горе-долу.
— Сигурно е уплашена.
— И мен ме е страх от високото. Змиите също не са ми любими. Обаче се справяме. Та да си дойдем на думата. Парите карат света да се върти. Имахме сделка. — Отново замълча, сякаш се сърдеше. — Ти не я спази. Наруши споразумението ни.
— Ще намеря парите — сопна се тя. — Обаче ми трябва време! Правя всичко, което е по силите ми.
— Време, време — с дразнещ глас повтори той.
— Само още малко.
— А да не би да си намерила парите и да шикалкавиш, да търсиш начин хем да ги запазиш за себе си, хем да си върнеш момичето?
— Не! Защо да го правя?
— Защото остана без работа, забрави ли?
Габриела затрепери. Даниел постави ръка на рамото ѝ.
— Беше офис мениджър на Чарлс Прескот — продължи Джоузеф.
— Да — прошепна тя.
— Значи разбираш от бизнес, нали?
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Разбираш ли от бизнес? — раздразнено повтори той.
— Ами… знам някои неща. Защо питаш?
— Запозната ли си с принципа на наказанието?
— Гласът му стана абсолютно безстрастен. Угодническата нотка съвсем изчезна. — Например, когато не си плащаш данъците, има наказание. В случая не плати на мен навреме. Изпусна срока.
— Опитах!
— „Опитвам“ не означава нищо. Или правиш нещо, или не. Не е възможно да опиташ да направиш нещо. И така. Нов срок. Осемнайсет часът утре…